Абсурдът преминава към кресчендо. Не ми се коментира, но няма как... Все пак ... дори и да е почти реликтово... още сме словесни същества, макар да искат всячески да ни направят безсловесни и безпаметни, да ни удавят в помия и боза (за по-непретенциозните) или в схоластика и софизми (за тези, дето се имат "по-така")
Май наистина резултатът накрая е... "все двайсе" (mark twain)
 
***
Пътувам към поредната си дестинация. Шофьор ми е не кой да е, а Синът (Големия Малък). Всеки е потънал в мислите си. Не смея да гледам към него. На 26 усърдно посивява. Нетипично, защото е наследил "силния" тъмен ген. Но и неспокойствието, максимализма, неклякането пред проблемите.

Неловко е да мълчим. Търся обща тема, защото мен моторите не ме въодушевяват, пък него - ученето в класната стая още по-малко. Решавам да се заям. "Ти защо гласува за.... " ("Гюбрето" ми се щеше да кажа, ама не ми го събра устата).
- А за кого? - изпъшква той. - Макар че...

И тук започна една пледоария, която съм я чувала от майка си и роднините си, от моето поколение и... от арменския поп. За това, че хората, които са в листите (и преди и сега) ... са добре известни с "човешките си характеристики". Той ми ги изброи поименно и дори откъде ги познава, в каква светлина. Общата му оценка беше същата като моята: погнусата (Albert Camus). Но краят беше различен... Той махва с ръка, а аз... стоя като магаре на мост!

По ирония на съдбата разговорът протича точно на "моста" към "гетата", както ги наричам аз - големите обществени спални Младост-Дружба. Хората не са виновни, че са натикани там... но фактът си е факт. Точка или "период" (period), както ми викат "ха-мериканците":)

***
Малко по-рано през седмицата. Пристигам в понеделник в офиса... преди да далдисам в морето от ignorantia (= незнание, непознаване, неопитност). "Пиянството" от предния ден все още ме държи във високите октави и аз изръсвам "мнението" си по повод на "несъстоялите се избори". Реакцията е разнопосочна (вътрешно хлъцнах, защото още не познавам достатъчно тези хора, но пък това никога не ми е било ориентир за лично поведение и "оглеждащо се" изразяване :))))))

Ще пренебрегна "конформизма" към статуквото от определен източник (макар че точно от това се почувствах най-неловко и не на място, защото по принцип симпатизирам на човека и неговата реакция към деловите проблеми/разрешаването им). Приятната изненада беше от млад човек, с когото иначе по позиции сме йерархически равни. И от когото научих нещо ново :))) 

Разговорът някак си се завъртя около гласуването за кмет. Набързо си "смигнахме", отхвърляйки несъстоятелността на вота. След което дойде и аргументацията защо точно "НЕ" на статуквената кандидатуЛа - -кандидатура- тарантула (много прагматична и характерна за младото поколение): "Не мога да гласувам за нея/тях: вместо да изградят Метрото по първоначалния план до Младостите - 3-4, го "продадоха", за да завива... през полето и към Летището. " 

Замислих се. Едно метро има... в София, дето ни го развяват пред очите като "достижение" на "сегашната власт":)))))) А и то.. се оказа поредното "продадено нещо"... не да служи на хората, а на "по-висшите интереси" :))) А може би точно за това "дете" то си беше и символизъм: онзи нихилизъм, който всячески се насажда - по-добре Терминал 2, отколкото някоя от "обществените спални" 
(broiler factory)

***
Трябва да превеждам документ. За НОЙ (НОИ) - това, че аз асоциирам НОИ с Ной (Ноевия ковчег) е очевидно само мой проблем. Но очевидно и други се "давят" там. За съжаление - не по двойки. Може би тогава веселбата би била по-голяма :)
 
Чинно изчитаме документа, разпитвам човека, сверяваме данните. Въпросът не се оказа "превод", а "попълване на документи". Щях да падна! Защото НОЙ продължава да бъде това, което е: не чул, не видял, не разбрал. И отново "дете" е потърпевшото - на годините между моите двама синове. С формуляр и приятелско потупване по рамото: "Оправяйте се сами по най-добрия начин. И бъдете благодарни, че поне формуляр сме ви осигурили!" Детето е "мъжко", макар и момиче! И се оправя "само" :))))) 
Щото няма друг начин: родено е в БГ! (Със сегашната и всички предишни администрации, които се борят "за деца" :))))) Правителствата? Тях, въобще не ги мисля?! Чудя се само... кого или какво точно управляват... Щото ако е разпределяне на "сламата"... няма за какво точно да си говорим :(
****

Гласовете на Безгласните... дали някой някъде ги отчита? Искрено се надявам да го има това "някъде", макар до болка да ми е известно, че това не е България и дори още по-лошо, това не е (в) Този Свят :(