Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2011 20:02 - Sometimes you have to be bad to be good :)
Автор: svoboda64 Категория: Други   
Прочетен: 1389 Коментари: 5 Гласове:
5

Последна промяна: 23.10.2011 20:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Човешкото ми прение и човешките ми страхове се въртят около това: трябва ли да бъда лоша, за да бъда добра? И не, това няма трафаретния БГ привкус да пристъпваш непрекъснато писания или моралния закон, за да бъдеш социално добре и на гребена на вълната (променливия обществен интерес :))))

Интересът ми е преди всичко дългосрочен, в контекста на образованието и възпитанието, чиято липса в момента най-много "лъска". Защото се занимавам с хора. Защото ме интересува тези хора, които са ми "дадени" - в ранните потенциални нива на развитие или в по-късните - как ще усвоят невъзможната за нормално възприемане в наши дни максима: "Първо трябва да дадеш (от себе си) и после (евентулно) да получиш!" Защото мнозина далеч не са запомнили метафората, но помнят "двуизмерния" (т.е. плосък) акцент от "Маргарит и Маргарита" - "дай нещо в натура, и ще получиш нещо... пак в натура" :( Сега дори не е толкова изискано представено, с илюзиите и алюзиите :) Сега става все по-директно и арогантно!

Точно в такива моменти се замислям каква трябва да е реакцията ми и дали моята реакция е "правилната", т.е. тази, която ще ми позволи да оцелея. И ако за повечето хора днес "физическото оцеляване" е на дневан ред, мен това въобще не ме вълнува :) Мен ме вълнува да оцелее духа ми, принципите ми (колкото и най-вероятно да са субективно изкривени, макар и след дълъг размисъл върху известните ми източници за информация, щото всеки ден откривам нови, неизвестни и твърде противоречиви) ... И не само това: искам да заразя следващите поколения със "същия нелечим бяс" на неприспособленството :)))))
 
Чудя се дали съм го направила за собствените си деца. За моя огромна изненада и двете отидоха до урните да гласуват. Естсетвено, доколкото ги разпитах и двамата се оказаха конформисти (от моя гледна точка). И гласуването им е крайно противоположно на моето... Но те и двамата имаха аргументи! При това "поколенчески" и аз... всъщност постфактум можех само да им се възхитя за позицията, макар и да не я споделям!

Но да се върна на основното: аз съм "лошо куче"... Винаги съм се държала "лошо". И точно, защото съм се държала "лошо" съм възпитала двама броя синове, мъж (защото сме заедно откакто бяхме на 20-тина години) , един брой брат (с когото имаме сложна история на взаимоотношенията, най-вече по "идеологически", а не по човешки причини) и неизброима кохорта ученици (не защото са толкова много статистически, а защото не е ясно кой какво е "прихванал" :)

Интересното е, че това което наблюдавам в себе си е, че не се предавам, и да се поддавам, това е временно (после на "поддалите" си им излиза през носа) , не приемам концесии и не се отмятам от принципи.

Ми... следвам си Пътя :) По него никой от случайните среши или по-постоянните сътрудничества не е бил "пощаден". Както и аз, не съм идеална :)))))) Но тези, които все още са останали наоколо или са придошли наскоро - живеят под огън и жупел. Докато си научат "мястото", докато се научат " че нишо не е безнаказано" и че има "Ред"... не човешкият, той е толкова измамен :) Йерархията е друга :)) Не куцащо-политическата.... Но за да се достигне до нея, много още хора трябва да минат "обучение" :)))))) Не толкова лингвистинчно, разбира се, но твърде необходимо, за да научат "капаните" на казаното и неизканото слово :)))))))



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. evrazol - Това ми направи много лошо впечатление
23.10.2011 21:02
Ми... следвам си Пътя :) По него никой от случайните среши или по-постоянните сътрудничества не е бил "пощаден".

Може да ти звучи "Ботевски", ама на мен ми звучи Ленински.
Учителят трябва не да води по своя път учениците си, а да им помага да намерят и тръгнат по техния си им.
Струва ми се лековат упрека в конформизъм. Най малкото теоретично е възможно това да не е конформизъм а свободната воля на принудените да "следват пътя" и останали "непощадени".
цитирай
2. svoboda64 - evrazol -:)
23.10.2011 21:51
Четеш по диагонал, не по същество :))) Не налагам на никого мниението си или принципите си :) Децата си възпитавам по възможно най-добрия начин... на свобода :) Все пак аз съм им майка :)
Това, че те са гласували по определен начин, който аз не възприемам, не значи, че са изгонени, или пък не сме си говорили, дискутирали или споделяли по казуса :)))))))

За разлика от "литературата", аз не са плаша от Живота :) Никой не ме е разочаровал от "моите", защото са научени да имат "позиция", независимо дали аз (майката, сестарата, дъщерята) я споделям :))))))))
цитирай
3. krivoshapkova - Благодаря за написаното!
25.10.2011 12:00
Спомня ми един цитат от Библията : " Пастирът полага душата си пред стадото".
...

Без значение подир какви химери тичаме , без значение дали сме пастири, овце, зли кучета или тоягата на овчаря ...си мисля , че разковничето е в " полагането"...
цитирай
4. svoboda64 - Марианче,
25.10.2011 14:28
krivoshapkova написа:
Спомня ми един цитат от Библията : " Пастирът полага душата си пред стадото".
...

Без значение подир какви химери тичаме , без значение дали сме пастири, овце, зли кучета или тоягата на овчаря ...си мисля , че разковничето е в " полагането"...


И из благодаря, че ми припомни този цитат. Вероятно точно днес ми беше крайно необходим. Защото съм се "заинатила" да покажа на "новата реколта", че номерата им няма да минат, че докато са с мен ще мислят и действат непрекъснато, като всяка тяхна простъпка ще бъде "немедлено" контрирана. Наблюдавам крайно объркване в "редиците" :) Явно не са имали подобни спаринг партньори и лежерно са си мислели, че са поне "черешката на тортата" или както беше модерно по наше време да се казва - "върхът на сладоледа и два пръста отгоре" :)))))

Фактът, че на третата седмица престанаха да мрънкат и дори да не помислят за "полагащото им се междучасие", си е една малка победа сама по себе си :) Но, да, права си, точно разбирането, че "полагаш душата си пред тях и за тях" е нещото, което ги убеди в "правотата" на размера и силата на предприетото действие :))) Хората, независимо от възрастта им, предпочитат да им се говори по същество и да им се показват границите... до които могат да достигнат, както и начините, по които "легално" могат да ги надхвърлят, преодолявайки ги :))))
Но това изисква толкова много всекидневна енергия и постоянство, че...

Но това е тема на друг разговор... всъщност на цял един човешки живот :)))

цитирай
5. krivoshapkova - :))
25.10.2011 20:10
"на цял един човешки живот" - така си е. Поздравявам те! Хубаво е човек да има с кого да си " свери часовника" и да се окаже, че все още ни има, тук сме....
"между саденето на семена и плевенето на псевдонагласи , се оглеждам в очите им ... да видя има ли ме още"
...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: svoboda64
Категория: Други
Прочетен: 3212103
Постинги: 1146
Коментари: 5991
Гласове: 19356
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031