Постинг
23.10.2011 20:02 -
Sometimes you have to be bad to be good :)
Автор: svoboda64
Категория: Други
Прочетен: 1389 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 23.10.2011 20:07
Прочетен: 1389 Коментари: 5 Гласове:
5
Последна промяна: 23.10.2011 20:07
Човешкото ми прение и човешките ми страхове се въртят около това: трябва ли да бъда лоша, за да бъда добра? И не, това няма трафаретния БГ привкус да пристъпваш непрекъснато писания или моралния закон, за да бъдеш социално добре и на гребена на вълната (променливия обществен интерес :))))
Интересът ми е преди всичко дългосрочен, в контекста на образованието и възпитанието, чиято липса в момента най-много "лъска". Защото се занимавам с хора. Защото ме интересува тези хора, които са ми "дадени" - в ранните потенциални нива на развитие или в по-късните - как ще усвоят невъзможната за нормално възприемане в наши дни максима: "Първо трябва да дадеш (от себе си) и после (евентулно) да получиш!" Защото мнозина далеч не са запомнили метафората, но помнят "двуизмерния" (т.е. плосък) акцент от "Маргарит и Маргарита" - "дай нещо в натура, и ще получиш нещо... пак в натура" :( Сега дори не е толкова изискано представено, с илюзиите и алюзиите :) Сега става все по-директно и арогантно!
Точно в такива моменти се замислям каква трябва да е реакцията ми и дали моята реакция е "правилната", т.е. тази, която ще ми позволи да оцелея. И ако за повечето хора днес "физическото оцеляване" е на дневан ред, мен това въобще не ме вълнува :) Мен ме вълнува да оцелее духа ми, принципите ми (колкото и най-вероятно да са субективно изкривени, макар и след дълъг размисъл върху известните ми източници за информация, щото всеки ден откривам нови, неизвестни и твърде противоречиви) ... И не само това: искам да заразя следващите поколения със "същия нелечим бяс" на неприспособленството :)))))
Чудя се дали съм го направила за собствените си деца. За моя огромна изненада и двете отидоха до урните да гласуват. Естсетвено, доколкото ги разпитах и двамата се оказаха конформисти (от моя гледна точка). И гласуването им е крайно противоположно на моето... Но те и двамата имаха аргументи! При това "поколенчески" и аз... всъщност постфактум можех само да им се възхитя за позицията, макар и да не я споделям!
Но да се върна на основното: аз съм "лошо куче"... Винаги съм се държала "лошо". И точно, защото съм се държала "лошо" съм възпитала двама броя синове, мъж (защото сме заедно откакто бяхме на 20-тина години) , един брой брат (с когото имаме сложна история на взаимоотношенията, най-вече по "идеологически", а не по човешки причини) и неизброима кохорта ученици (не защото са толкова много статистически, а защото не е ясно кой какво е "прихванал" :)
Интересното е, че това което наблюдавам в себе си е, че не се предавам, и да се поддавам, това е временно (после на "поддалите" си им излиза през носа) , не приемам концесии и не се отмятам от принципи.
Ми... следвам си Пътя :) По него никой от случайните среши или по-постоянните сътрудничества не е бил "пощаден". Както и аз, не съм идеална :)))))) Но тези, които все още са останали наоколо или са придошли наскоро - живеят под огън и жупел. Докато си научат "мястото", докато се научат " че нишо не е безнаказано" и че има "Ред"... не човешкият, той е толкова измамен :) Йерархията е друга :)) Не куцащо-политическата.... Но за да се достигне до нея, много още хора трябва да минат "обучение" :)))))) Не толкова лингвистинчно, разбира се, но твърде необходимо, за да научат "капаните" на казаното и неизканото слово :)))))))
Интересът ми е преди всичко дългосрочен, в контекста на образованието и възпитанието, чиято липса в момента най-много "лъска". Защото се занимавам с хора. Защото ме интересува тези хора, които са ми "дадени" - в ранните потенциални нива на развитие или в по-късните - как ще усвоят невъзможната за нормално възприемане в наши дни максима: "Първо трябва да дадеш (от себе си) и после (евентулно) да получиш!" Защото мнозина далеч не са запомнили метафората, но помнят "двуизмерния" (т.е. плосък) акцент от "Маргарит и Маргарита" - "дай нещо в натура, и ще получиш нещо... пак в натура" :( Сега дори не е толкова изискано представено, с илюзиите и алюзиите :) Сега става все по-директно и арогантно!
Точно в такива моменти се замислям каква трябва да е реакцията ми и дали моята реакция е "правилната", т.е. тази, която ще ми позволи да оцелея. И ако за повечето хора днес "физическото оцеляване" е на дневан ред, мен това въобще не ме вълнува :) Мен ме вълнува да оцелее духа ми, принципите ми (колкото и най-вероятно да са субективно изкривени, макар и след дълъг размисъл върху известните ми източници за информация, щото всеки ден откривам нови, неизвестни и твърде противоречиви) ... И не само това: искам да заразя следващите поколения със "същия нелечим бяс" на неприспособленството :)))))
Чудя се дали съм го направила за собствените си деца. За моя огромна изненада и двете отидоха до урните да гласуват. Естсетвено, доколкото ги разпитах и двамата се оказаха конформисти (от моя гледна точка). И гласуването им е крайно противоположно на моето... Но те и двамата имаха аргументи! При това "поколенчески" и аз... всъщност постфактум можех само да им се възхитя за позицията, макар и да не я споделям!
Но да се върна на основното: аз съм "лошо куче"... Винаги съм се държала "лошо". И точно, защото съм се държала "лошо" съм възпитала двама броя синове, мъж (защото сме заедно откакто бяхме на 20-тина години) , един брой брат (с когото имаме сложна история на взаимоотношенията, най-вече по "идеологически", а не по човешки причини) и неизброима кохорта ученици (не защото са толкова много статистически, а защото не е ясно кой какво е "прихванал" :)
Интересното е, че това което наблюдавам в себе си е, че не се предавам, и да се поддавам, това е временно (после на "поддалите" си им излиза през носа) , не приемам концесии и не се отмятам от принципи.
Ми... следвам си Пътя :) По него никой от случайните среши или по-постоянните сътрудничества не е бил "пощаден". Както и аз, не съм идеална :)))))) Но тези, които все още са останали наоколо или са придошли наскоро - живеят под огън и жупел. Докато си научат "мястото", докато се научат " че нишо не е безнаказано" и че има "Ред"... не човешкият, той е толкова измамен :) Йерархията е друга :)) Не куцащо-политическата.... Но за да се достигне до нея, много още хора трябва да минат "обучение" :)))))) Не толкова лингвистинчно, разбира се, но твърде необходимо, за да научат "капаните" на казаното и неизканото слово :)))))))
Ми... следвам си Пътя :) По него никой от случайните среши или по-постоянните сътрудничества не е бил "пощаден".
Може да ти звучи "Ботевски", ама на мен ми звучи Ленински.
Учителят трябва не да води по своя път учениците си, а да им помага да намерят и тръгнат по техния си им.
Струва ми се лековат упрека в конформизъм. Най малкото теоретично е възможно това да не е конформизъм а свободната воля на принудените да "следват пътя" и останали "непощадени".
цитирайМоже да ти звучи "Ботевски", ама на мен ми звучи Ленински.
Учителят трябва не да води по своя път учениците си, а да им помага да намерят и тръгнат по техния си им.
Струва ми се лековат упрека в конформизъм. Най малкото теоретично е възможно това да не е конформизъм а свободната воля на принудените да "следват пътя" и останали "непощадени".
Четеш по диагонал, не по същество :))) Не налагам на никого мниението си или принципите си :) Децата си възпитавам по възможно най-добрия начин... на свобода :) Все пак аз съм им майка :)
Това, че те са гласували по определен начин, който аз не възприемам, не значи, че са изгонени, или пък не сме си говорили, дискутирали или споделяли по казуса :)))))))
За разлика от "литературата", аз не са плаша от Живота :) Никой не ме е разочаровал от "моите", защото са научени да имат "позиция", независимо дали аз (майката, сестарата, дъщерята) я споделям :))))))))
цитирайТова, че те са гласували по определен начин, който аз не възприемам, не значи, че са изгонени, или пък не сме си говорили, дискутирали или споделяли по казуса :)))))))
За разлика от "литературата", аз не са плаша от Живота :) Никой не ме е разочаровал от "моите", защото са научени да имат "позиция", независимо дали аз (майката, сестарата, дъщерята) я споделям :))))))))
Спомня ми един цитат от Библията : " Пастирът полага душата си пред стадото".
...
Без значение подир какви химери тичаме , без значение дали сме пастири, овце, зли кучета или тоягата на овчаря ...си мисля , че разковничето е в " полагането"...
цитирай...
Без значение подир какви химери тичаме , без значение дали сме пастири, овце, зли кучета или тоягата на овчаря ...си мисля , че разковничето е в " полагането"...
krivoshapkova написа:
Спомня ми един цитат от Библията : " Пастирът полага душата си пред стадото".
...
Без значение подир какви химери тичаме , без значение дали сме пастири, овце, зли кучета или тоягата на овчаря ...си мисля , че разковничето е в " полагането"...
...
Без значение подир какви химери тичаме , без значение дали сме пастири, овце, зли кучета или тоягата на овчаря ...си мисля , че разковничето е в " полагането"...
И из благодаря, че ми припомни този цитат. Вероятно точно днес ми беше крайно необходим. Защото съм се "заинатила" да покажа на "новата реколта", че номерата им няма да минат, че докато са с мен ще мислят и действат непрекъснато, като всяка тяхна простъпка ще бъде "немедлено" контрирана. Наблюдавам крайно объркване в "редиците" :) Явно не са имали подобни спаринг партньори и лежерно са си мислели, че са поне "черешката на тортата" или както беше модерно по наше време да се казва - "върхът на сладоледа и два пръста отгоре" :)))))
Фактът, че на третата седмица престанаха да мрънкат и дори да не помислят за "полагащото им се междучасие", си е една малка победа сама по себе си :) Но, да, права си, точно разбирането, че "полагаш душата си пред тях и за тях" е нещото, което ги убеди в "правотата" на размера и силата на предприетото действие :))) Хората, независимо от възрастта им, предпочитат да им се говори по същество и да им се показват границите... до които могат да достигнат, както и начините, по които "легално" могат да ги надхвърлят, преодолявайки ги :))))
Но това изисква толкова много всекидневна енергия и постоянство, че...
Но това е тема на друг разговор... всъщност на цял един човешки живот :)))
"на цял един човешки живот" - така си е. Поздравявам те! Хубаво е човек да има с кого да си " свери часовника" и да се окаже, че все още ни има, тук сме....
"между саденето на семена и плевенето на псевдонагласи , се оглеждам в очите им ... да видя има ли ме още"
...
цитирай"между саденето на семена и плевенето на псевдонагласи , се оглеждам в очите им ... да видя има ли ме още"
...
Търсене
Блогрол
1. Дневник
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer