Срещам съседката от долния етаж. Не сме се виждали от години. Е, разпознаваме се. Оттеглила се е в Балкана... в гората, по галоши... както казва тя. След Германия, след битките с дъщерята за възпитанието... на внучката. Ех, възпитанието...

Говорим си, докато й помагам да си примъкне съкровищата два етажа нагоре. Столове. Салонни. Къде ти салони в нашите мини апартаменти? Ама пусти аристократизъм :)

Говорим си. Аз за БГ работодателя, тя за германския такъв. Фашист бил, не като партийна принадлежност, а като психологически тип. Всичките й колеги напуснали преди нея, тя - устискала... ама не до края :) Сега пенсията... е, не е каквато я е мечтала, но не е и българската. Та си живее в Балкана - далеч от всички и от всичко...

И аз нещо промръквам, очевидно :) На което тя ме застрелва с репликата: "Аз те помня с пелерината и цигарето с цигарата в ръка. Твоите мъже като те ядосат, врътваш се... и..."

Да, кимам разбиращо с глава. Същата съм. Само дето я няма пелерината (прилежно прибрана в гардероба). И цигарето вече не ползвам - канцерогенно било :))))) Но пуша, като комин... И все със същата лекота затръшвам вратата след себе си :)))

Пелерината, дори и да не се развява волно по вятъра, пак си е пелерина, както казваш... А вратите - май за да се отворят нови, е нужно да затръшнем старите - да обявим с гръм и трясък, че сме готови за новото... Мъдро писание - прозира под воала на еженевното!

Вятър му е майката - и в пелерината, и в косите, и в главата... :)