Това е просто бърза бележка. Без претенциите за дълбочина и всеобхватност на анализа.

Но истината е, че съм изнервена, къде ти?! - стресирана от почти всеобхватната липса на критическо конструктивно мислене, на мислене, което "критикува" не заради "дума дупка не прави", а заради някакви по-далечни и смислени цели.

Вместо това попадам ежедневно "в капана" на някакви пропагандни лозунги на кило. В това вече няма "наши" и "ваши" - политически спектрално оцветените - всичко се превръща в една боза, щото има някакви непосредствени "таргет групи" и "profit objectives" :)))))) Т.е. няма никакво значение кой стои насреща ти, въпросът е само "да бъдеш смелен и изплют"...

Тук мъдрият българни казва: "Айде, баста!" И отива да си работи градината или да пие по едно :)

Щото прекалихте, мамка му! Ако аз (семейството ми) трябва да се издържаме сами във всяко отношение - що ми е държава и солидарното ми отношение към нея? Като една Мария Кюри ще си спретна "задруга" да си обучаваме децата (няма нужда от частни и държавни услуги в тази област, благодаря :)) Като един Арнолд Швайцер (не Швайценегер) ще съм обучавана в лечителство, ще си менкаме услуги с "автохтонното" лекарско съсловие с всякаква квалификация - ще оцелеем :) Междудругото ще свирим на пиано или на орган (според желанието) . Все повече ще се затваряме в избрания си кръг "Африка в Европа"... щото на някого му отърва "затягането на коланите" и "жега според жегата" :)))

Крайно съм вбесена :) Както многократно съм заявявала "съм българка". Т..е. знам как да оцелявам. Това, обаче, не значи, че другите няма да си получат заслуженото.
"You reap what you sow!" Mind it ))))))

Като спреш да се нервиш и приемеш със смирение, че това е обективната реалност, идеята за "задругата", кибуца демек, изобщо няма да ти изглежда абсурдна.

А до следващите избори се надявам да стане ясно, че ние без държава си можем, за разлика от нея. Остава да реализираме моженето:)))

Ако 47 години съм "оцеляла" и все още мога да мисля (вече дълбоко се съмнявам, но това е друга тема на разговор :) "кибуца" е бил единственият ми извор за оцеляване :)

Всичко в моя досеташен живот въобще НЕ се е градил - 25 преди и 22 след - на личните ми можения :) А на личните ми и семейни връзки - винаги "презирани" :) Така че аз съм абсолютно наясно, че без "държава" можем :) Достатъчно е да кажеш: "Мен ме праща Х... и всичко (или нищо) е възможно :)))))))

"Това просто не е истина!" :)))))) В това не съм обучавала децата си :) Но с времето те го "научиха" и от това - въпреки моето неучастие - мен най-много ме е срам :(

От километри разтояние си личи,че от няколко месеца си вече в България!
Налегнали са те едни мисли...Също,като мен..:)

И аз съм често бесен... Но засега се изплъзвам от въжето...

Но само временно :)))))

Мен като ме обхванат такива мисли, винаги се сещам, че можех да се родя в Африка и отдавна да съм умряла от глад, или в някоя индийска, или китайска провинция... :) Има къде-къде по-зле от България... Поздрави!:)

Няма лошо да си припомняме и тези места (всъщност от изброените от теб, някои "помня" в лично качество или както там трябва да се нарича:)

Въпросът е другаде: не да гледаме назад, а да гледаме - напред :) Щото иначе, само ще рием по-надълбоко в дупката...

И възниква въпросът от следващ ред - ако рием в дупката - ще стигнем ли на повърхността на другия край на Земята и как по-лесно се стига до там - с риене или отгоре, по овала?:)))

да кажа: няма обходен маршрут :))))))

hi!!!