Слушам и гледам предизвестени новини. Чувствам се като в deja vue. Животът има навикът да се повтаря. Казват, че това се случва, само когато не сме си научили Уроците. Да, ама от друга страна, като знам бетонираната българска образователна система, излиза, че това, което гледам и слушам, е прекалено „добре назубрени уроци”, които гарантират успех пред възпитанато от същото културно статукво българско народонаселение. И да, колкото и да не ми се иска да вляза в новата витка на повторенията, май тази славна БГ традиция ще победи и този път...

Става въпрос за начина, по който „ни бе назначена” новата кандидат-президентска двойка ПП – (с)Пътници-политици. Герб искаха да създадат съспенс – до последно да си пазят в тайна кандидатурите. Нещо като шарено-опакован подарък за Коледа, който родителите щателно се опитват да скрият в гардероба или под леглото. Но както и при децата, тази тактика на криенето и приятната изненада не успя. Заради опаковката – предизборните клипове, които поради „всенародната си насоченост” трябваше да се снимат публично... пред култови БГ построения - модерни ... като Бизнес Парка, и традиционни - Народното събрание, Народната Библиотека...  „Децата” не са вчерашни и се усетиха, пусто любопитство... та изненадата се развали J

Самата пресконференция по обявяването на Гербовата двойка също не излезе от скучния вече стил на Премиера... да ни съобщава за едноличните си решения като поредния Негов Връх в демократичното управление на страната, при това след чутовна „вътрешна борба” със своите страхове на несменяемия вожд Винету и „страховете на подчинените” си, макар и непартийно, министри, които жалят за своята обикновеност, която евентуално... биха били изгубили след нарочения пореден Успех към Светлите Бъднини. Малко по ориенталски, с десет минутно закъснение в 3 саатя неделя (воскресение) след обед  ББ се изсипа със свитата си пред отдавна изпадналите в немилост журналя и подходи ребром по въпроса, смъмряйки ги да не му задават повече въпроси кога ще се кандидатира за президент. „Ето, отсега ви казвам, след пет години аз ще съм Президента” (шегичка). Разбира се, публиката беше вече подгрята от Пролога на Цв.Цв., който в собствения си откровен маниер на разшифровчик на класифицирана информация, разкри тайния замисъл на сакралната дата 4 септември – първата си среща с Настоящия Президент, тогавашен Първи секретар на МВР, впоследствие  - Вожд на ГЕРБ, градоначалник и т.н., и  т.н. Причината кандидат-президентската двойка да изглеждат като попарени също стана ясна на смълчаната аудитория – в 2 часа е имало поредната „спявка” по координиране на назначенията, включително и съгласуването им (?) с ЕК комисар Кристалина Георгиева (това откровено не го разбрах, но някак се промъкна в изказването на Премиера J)

Та след определено протоколно недоразумение кой пръв да говори – кандидат-президентът или Дамата – негов заместник, пак инициирано от простодушието на Премиера, който няма проблем с различните протоколи и йерархии, защото обикновено е встрани или над тях... започна онова, което най-много ме изуми... Речта на Човека от Народа, Нашия кандидат (който не е „наш” партийно, според  (не)ясните послания на ББ), но е Ваш, Народно-лелеян...

Слушах пресконференцията, не я гледах. Очите можеш да излъжеш, ухото – не. И онова, което чух, си беше чисто пътешествие назад във Времето – комсомолски плам, заучени реплики, мантри за прогрес и модернизация, призиви за единство, много труд и непоколебимост (постоянство). Даването на гаранции – произхождам от бедно учителско семейство, което ме е научило на честност и морал, но сам съм се направил човек, спейки по паркингите на Германия, за да изплащам заеми и ръководя български строители, които впоследствие ще строят Райхстага, (а няма да го подпалват – вметка мояJ). И много още в този дух, но вече с модерната фразеология – индустриален мениджмънт, сключване на сделки, проектен прицип, работа в екип и т.н.  

Слушах, слушах и си казах: „Няма лошо. Всяка комуникация е изградена така, че да е насочена към определен адресат. Това го знаят (интелектуално) всички, дори учениците в началното училище. Въпросът е, че публичните речи се съставят така, че да импонират на емоциите на хората, да ги заливат с мантри, които приспиват рационалното опониране на привидно, а и откровено противоречиви послания”. Защото какво значи „не политизирам и не политиканствам” (като поведение, включително в ролята на министър от еднопартиен кабинет), но „се политизирах” (реших да вляза в политиката) ? Ако някой може да ми го разтълкува, бих била много благодарна! И въпреки че тези речи многократно ще бъдат обезкостявани в интернет форумите и възхвалявани в официалните медии, изводът е един: Този кандидат-президент е избран като поредното хибридно въжделение, което да отговори на по възможност повече измъчени и разочаровани електорални единици, настоявайки те да се припознаят в него и да го изберат!

Опортюнизъм до дупка: искате химера – ние ви я даваме! Персонифицираме ви я даже, че да не се мъчите в доизмислянето й! Хем е патриот, хем е семеен, хем има връзки в Брюксел, хем е християнин, хем вярва в доброто, хем никога не се е скарал с човек, но може да казва „Нье”, хем... е на една маса с предприемачи, администрация и ... всякакви градежи, които изискват хем консенсус (компромис), хем визия... Да ти се приплаче от умиление! Как да не посегнеш към бюлетината и да кажеш: „Да, да, да...”. А Бойко гледа тихо от портрета на стената и си вика: „ Не ли работим 24/7 само за ваше добро? Ето, най-добрите си хора на тепсия ви ги поднасям... та белким ме оставите да строя и подреждам инфраструктурата на държавата! И да си режа лентички, пък и мачлета от време на време да поритам... с едни много арни момчета”

Образът няма да бъде пълен, ако не го видим и в огледалото на всенародното одобрение и любов. БиТиВи от тази сутрин. Буден гражданин обяснява как добре е сформирана кандидат-президентската двойка на ГЕРБ: „И двамата са Телци. Телецът като си науми нещо и го прави”. Тук умилението ми премина в ново кресчендо, защото изведнъж се сетих, че Телец на български се превежда и като вол. Та ми изникна в съзнанието Белчо и Сивушка, как орат в една бразда и как Боне Крайненеца им се моли, особено на болната Сивушка: „Стани, че мечката е в гората и ще дойде да те изяде!” В което за мен няма никакъв хумор, но си е факт – Съдебната система е отдавна в колапс и „назначаването” на един министър на Правосъдието като вице си е направо заявка, при това гласна – „за справяне с положението”, каквото и да означава това. Имайки предвид статуквото и начините за неговата променяема непроменимост. ..

Много митология има в излъчването и представянето на Гербовата кандидат-президентска двойка. Много въдички... Принципно нямам нищо против хората, които доброзорно са се решили да се похарчат на „ползу”... Остава да видим дали на „роду” и на „народу”...  

беше обещал изненада, а ни сервира най-спряганото и очаквано име!... А менюто за народа си остава същото - хляб със зъби / доколкото са ни останали зъби/...

И целта - цялата власт на всяка цена, всичките власти в 2 ръце / на ББ/... Всичко - под краката МУ...

за да не станат някакви грешки в тълкуванията. Президентската власт като предмостие за пълно овладяване на Съдебната (чрез квотата на президента, щото досега имаше само парламентарната, за ВСС ще има още да поработи :))
Освен това - 2-ри мандат, а след това... пред нас са блеснали житата :))))))

ще бъде само за ползу роду шуро-баджанашкому!
И докато стоим и гласуваме като стадо.

Очите на мнозина от нас са отворени, както и умът и сърцето. Проблемът е в системата и начина на излъчване и обществено налагане на кандидатите :) Това със сегашното разположение на силите не може да се промени. Вероятно наистина е необходим голям катаклизъм, за да се променят нещата. Но дали и кога това ще се случи, никой не знае :)
Поздрави и щастлив празник днес!