Съжалявам за тъпото заглавие, но остоумието и закачките - правенето на каламбури от всякаквите простотии, които ни заливат - доскоро беше като семеен спорт. Като точило, върху което проверявахме дали още сме "живи в мисълта и чувството".

Напоследък тази семейна традиция замря. Дотолкова, че мъжът ми, който прави египетския ремонт на нашата земна пирамида на третия етаж, да се пристрасти към слушането на парламентарния контрол в петък... като извор на смях и вдъхновение... за продължаващия си робски труд.

На него може и да му е... на мене - не. Затова пък изпаднах в друг мазохизъм - колкото повече не ми плащат, толкова повече да работя :) Не вкъщи де, тази работя е презряна и по презумпция - неблагорадна! Затова съм си избрала една лехичка и си плевя и си я поливам (поне така си мисля аз, макар че въобще не е така :) Занимавам се с фантасмагории, докато лудостта се отече по нашите земи като черната вода. Мечтая си, де :) То целият ми живот мина в мечтания, що да не си помечтувам още малко... докато ми дойде времето... окончателно да се преместя "в място злачно, в място..."
 
Екранирането на действителността е вид депресия. Моята е от най-дълбоките. Крайна непоносимост към всякакви писания, които ми съобщават "безотчетните дела" в райската ни татковина. Отказвам да предприемам каквото и да е съприкосновение - почти с отвръщението на (х)американския Монк (монах) - с безкрайно "мокрите поръчки" за развъщаването на що де щъка по територията БГ. Дотолкова, че  с погнуса да се отвръщам от всичко, което някога ми е било любимо и за което съм давала мило и драго.

От друга страна, не съм изперкала достатъчно, че да ми е смешно. Не че не се подсмихвам, но още не съм придобила онзи зелев цвят и вид на широката усмивка ... за който нищо няма значение, само "хава да става"... както се опитват да ни внушат медиите.

Та с две-три думи: Не ми е остроумно. Няма точило, няма и плам да разпознаеш, че затъпяваш. И това е по-страшно от най-страшното... Огледалата - социално значимите - са счупени или криви. Говориш си сам, за да запълниш вакуума. После спираш да говориш... И вакуумът те поглъща...

Опит да предотвратя този процес макар и за малко- с нещо по темата:

"И раждането на остроумие може да завърши с аборт." — В.Домил


Хората често спорят помежду си за най- различни неща.

Веднъж заспорили , кое е по-лошо от всичко. Едни казвали-

болестта , други - смъртта , трети - бедността и тъй като не

могли да решат се обърнали към мъдреца:

- Кажи ни , мъдрецо , ти как мислиш- кое е по- лошо

от всичко?

-Лошо е когато не се сбъдва това , което искаш , но далеч

по-лошо е когато се сбъдва онова , което не искаш.

И още едно от любимите ми:

Една египетска куртизанка продавала любовта си на царя - за пари , а на Езоп -

за остроумие. Едни плащат с остроумие за любов , други с любов за остроумие и

само тези които нямат с какво да платят - плащат с пари...

Най-тъмно е преди разсъмване, ъ-хъм!

Не ще те цитирам - твърде е дълго. С част от горните споделяния ще се съглася, с друга част - не :)
За мен остроумието е като дреха, с която съм облечена. Лишена ли съм от него - съм гола и беззащитна. Това е подтекстът... Всичко друго е... подробности :)
Благодаря и поздрави!

Вярно е, че като дете исках да бъда космонавт (по днешному - астронавт), но чак пък така да ми се изпълни желанието... в очакване на разсъмване... там където въобще няма атмосфера... въобще не съм си представяла :)))))

ден с ден не си прилича, но ... утрото ще грейне и всичко може да бъде по-различно. До утре }}}

Както казах преди малко на мъжа ми, на мен може да ми е много зле и много добре в един и същи момент :)

Не е въпрос на утро или нощ: анализът си е анализ, а чувствата - чувства. Последните флуктуират - анализът остава :))))))

когато остроумието се сблъска с тъпотата /кухотата, глухотата/ на действителността...

"Екранирането на действителността е вид депресия".
Добре речено.

Поздрави!

Дано през тези 4 дни се оправи настроението ти!

Но щом си рекъл... веднага се поправям :)

Или щом си мечтая за тази страна за теб съм напълно изперкал?

Всеки си има мечтана дестинация :) Може това да е "твоето" място :)

Там е моето място!Така си го усещам.И не е дестинация.Щото ако беше само дестинация щеше да ми е минало досега.Ама не минава..:)))