Винаги съм оценявала, когато житейските ми сподвижници изобретят дума. Може би защото за мен, като филолог, думите са инструмент за справяне или свързване с действителността: нещо като shortcuts, които ти спестяват дългите explaining paths (the computer/digital languages).
 
Не съм чувала словосъчатението преди, затова го приписвам на брат си, който го изказа по време на последния семеен обяд. Ставаше въпрос за притеснения, свързани с неприсъстващ член на семейството, които бях видяла по време на сън като образи. В нашето семейство да си общуваш с другите насън не е проблем, както предполагам за всички хора, които се изживяват и чувстват като семейство или най-малкото "духовно свързани", защото не всичко е въпрос на кръв и пряка роднинска връзка. А всъщност, дали пък не?

Случайният лапсус на брат ми ме накара да се замисля. Още повече, че бе изказано от човек крайно заземен, често присмиващ се на подобни ирационални нахлувания на житието в битието :) Или поне заемащ ролята на присмехулник (кой наистина знае как го изживява в себе си?!)

Но, да... "сънищата" се потвърдиха като... реалност на битието. Важни ли бяха? Да, в много аспекти и последствия, но най-вече като потвърждение, че няма нищо по-значимо от духовното родство. От проявленията на духа, който страда и се тревожи... и се свързва с най-близката "клетка", готова да откликне.

Защо Тибет и производното "тибетски"? Това също ме учуди :) Най-вече в горния контекст, независимо дали възприеман присмехулно или сериозно. Защото в момента Тибет е "поробен политически", т.е. официално не съществува върху идеологическата карта на света, която винаги има "политически" образ и съответните крайно материалистически провеждани идеологически политики на обезличаване или възвисяване/утвърждаване. Да се смееш ли или да плачеш, че Тибет или онова, което той представлява и символизира за мнозина, в момента е в "комунистически Китай". Ирониите са твърде много за начетените и твърде повърхностно обясними за клакьорите  на статуквото... най-вече колонизаторско-глобалисткото :) Макар и твърде ясни: в съвременния свят материалното е победило и поне привидно е подчинило духовното, така че то да се изявава най-вече "на сън" или като... ограничено и безплодно ....мечтание  

Да, обаче я има и другата гледна точка (обратната страна на Луната): възприемането или изобщо съществуването на "тибетския телефон" като единствения, който не може да бъде "подслушан". И Слава Богу! Като единствената "пряка линия" ("червената петолъчка" в тоталитарния жаргон на Студената война), когато истините/фактите се предават и приемат в тяхната първичност и необходимост за моментална реакция. И докато "червената петолъчка" в миналото (а и аналозите й в настоящето) се използват за "заговори" и реорганизация на силите на притовостоенето, а не за разговори по същество... как да се разреши даден проблем "съвместно", "Тибет" (или както и да наричаме това място или тази същност) не се поддава на инсинуации. "Тибетският телефон" продължава да изпълнява функцията си да действа директно и само от строго определен адрес до неговия/нейния адресат :) Защото "духовното" е преди всичко конкретно. Всеки миг от живота ни. Преди и след проявата му като материално (физическо) явление и действие... 

В сегашната обърквация на информационни източници, технически посредници и вродена "възпитаност" да не се казва истината, а да се действа по линията на социално удобното лицемерие, "Тибетският телефон" е единственото спасение за мнозина от нас. Слава Богу, че не подлежи на рекламно усвояване и на парични инвестиции :) Този "телефон" е достъпен само за тези, които продължават да правят и поддържат личните си усилия. Без посредници! Извинете ме, госпада "материални капиталисти", има части от битието-житието, които завинаги ще останат "закрити" за Вас. Там, където можеш да влезеш и останеш, защото си наистина себе си. В тази област никакви маркентигови и друти подобни индустриално-финансови стратегии не действат. Просто да се не начудиш... как Светът е наистина справедливо устроен :) Поне онзи свят, в който ние се чувстваме "у дома си" - обичани, обгрижени и винаги - най-важните! 
.  

Поздрави от... Тибет!... Нали никой не ни подслушва?...

That's that :)))))))

"онзи свят, в който ние се чувстваме "у дома си" - обичани, обгрижени и винаги - най-важните!"
Прекрасни думи.

Това е единствено място, което наистина обитаваме. В другите, околните пространства просто сме "пребиваващи" :)