@@@@
@@@
@@
@

Всъщност първоначалното заглавие беше "Страхът от личното". То казва много повече, отколкото безличното "Къде е границата?"

В момента съзнанието на хората е заето прекалено много с пазене на личното пространство, личните данни и... въобще вскякави личностни характеристики. По принцип, няма лошо: хората се напатиха от злоупотреба със споделяне на лично мнение, с обнажването на личностни практики, от които впоследствие се правят грандиозни обобщения от "специалистите" в PR агенциите - били те професионални, или просто местното ЕЖК. Но ако ние непрекъснато се страхуваме да споделяме, защото някой може да злоупотреби с нас, накъде вървим?

Съвсем човешки, а и професионално са ми настръхнали косите от "не навлизай в личното пространство". Питам се: как? Първо като човек, а после и като професионалист, работещ с хора.

Например. Езиков урок:
- Как се казвате/казваш?
- Не мога да отговоря. Вие ми искате лични данни!
- На колко сте/си години?
- Няма да ви отговоря. Какво Ви засяга възрастта ми?
- Работите ли или сте безработен?
- Нямате право да ме питате това: уронвате достойнството ми. А и какво значение има?
- Имате ли деца?
- Е, тук вече прекалихте! Дали имам деца или нямам си е мой личен избор. Това въобще не Ви засяга!
- Какво сте работил(а) до сега?
- Това е "тайна". Вие какво си мислите, че не знам правата си ли?
- Имате ли планове за бъдещето и какви са те?
- Дори и да имам, няма да Ви ги споделя. Вие какво? Да не искате "да Ви разкажа и майчиното си мляко"

***
Този диалог е измислен. Но той все повече ще се случва, ако ние вървим по пътечката, указана ни ... от тоталния страх, който се внушава на хората :)

Единственото, което не е измислено, е цитатът: Да не искате "да Ви разкажа и майчиното си мляко"?

Моят отговор:
- Не, не ме интересува. Но ако не си личност и не ми отговоряш "личностно", няма как да те науча ... на най-простите, а и на по-сложните граматични структури, на синонимията в езика, на..., в които би искал (а) да се изразиш. Защото няма "да ги запомниш" :)
- Може и да греша, но не съм запомнила никой от учителите ми, които ми е говорил с клишета, и който/която е искал (а) да се изплъзвам от индивидуалните ("личностните") отговори. Въпросът дори не е в учителите, а в онова, което е "останало" в ситото на паметта, така че да продължа нататък :)

Абсурдният свят, в който искат да ни "въдворят", някак не е моят. Не мога да спра да задавам горните въпроси, не само защото искам да науча някого на "чужд език". Но ако не чувствам и не мога да използвам личностния заряд на човека, с когото общувам... с неговите/нейните първични лични данни, точно защото са "негови/нейни" и поради самият този факт са най-важни в техния живот... и най-голямата мотивационна сила за изява... дали изобщо трябва да се занимавам с това, с което се занимавам?

Не, нямам последващ коментар... Както нямам оптимистична визия за човешкото съществуване, живот и развитие, ако ние се "плъзгаме по тази линия" - линията на криенето. Защото ни е страх. Защото не можем да се доверяваме, за да - не дай Боже! - да ни наранят или злоупотребят с нас :(

Ако аз лично трябва да продължа по тази "магистрала"... направо по-добре да се гръмна! Ще спестя усилията да "ме превентстват", т.е. да не бъда себе си :) И да бъда удобна в един свят, където всички е предвидимо, защото е.... лишено от личностност!

Тук според мен се срещат разни мотиви.Не само криенето на лична информация само по себе си.Има някаква комплексираност,която може би се състои в това,че всички които днес са показвани на светло пред обществото са или красиви/естествена или придобита красота/ или богати/там също средствата са неясни/ или уж с някакъв талант. Няма ни един филм,или поне са твърде малко за обикновенния човек,за ценноста му сама по себи си.Според мен това нанася голяма вреда и много хора престават да разбират нормално ценноста си - да бъдат себе си...
Не пиша много добре но колкото-толкова ))))))

И въпросът наистина е в акцентите на интерпретацията - своята или чуждата :) Фактите са си факти (към определен житейски момент), но те започват да придобиват смисъл в две често сблъскващи се перспективи - "външната" стереотипна оценка, в която някой те категоризира, най-често от масово натрапвани стандарти и ценностни перспективи "за успех" (които по същността си могат да бъдат крайно несъстоятелни, но затова пък "популярни") и "вътрешната" (промислена) оценка - нишката, която те прави съществото, което си, защото отразява собственото ти развитие в интериоризирани или лично синтезирани ценности на фона на масово или не толкова масово предлагания избор. Малцина разбират тази тънка игра, а по-голямата част се страхуват от сблъсъка между някакви "общи" - масово-обществени или по-частно групови ценности и отстояването на собствения си "бленд" от въпросните :) Разбира се, ценността, собствено човешката, е в последното, където е и разковничето към собственото развитие :) Другото е интересно за "масовиците" - различните видове манипулатори от най-различен калибър, често попадащи в собствения си капан... и никога недостигащи до себе си :)