Седя си вкъщи и се почивам. По поръчение на децата и съпруга :) Може би на фона на всичко случващо се това е твърде странно: най-близките ти да не искат "да работиш", а да си почиваш. При това те много добре знаят какво влагат във фразата "почини си". не се вълнувай прекалено, не приемай всяка несправедливост като нещо, за което си лично отговорна; не се пъхай пак между шамарите в желанието си... да въдворяваш хармония... Може би те са правите: защото те плащат цената... за това да бъда това, което съм :) Тук ще кажа просто: Благодаря ти, Боже, за най-близките ми спътници... и ще продължа да си бъда това, което съм :)

Родена като "мировата скръб", лекувам себе си, залавяйки се с "невъзможни неща". Често лекарството се обръща в отрова... защото лекуваш "огън" със "огън"... Изгаряш и те боли. Плачеш... но те виждат само най-близките ти :) Това вторично ги обгаря. Не могат да търпят и... бягат. И ти поръчват: "Почивай си активно" :) Донякъде това значи: "Намали огъня, не гори толкова бурно. Боли!"... 

Всичко това е толкова странно... и логично :)  
Хората, дори най-близките ти, искат "предсказуемост"... и социално лицемерие. "Как си?" предполага автоматичния отговор: "Добре съм", макар да не си добре :) "Имаш ли проблеми?" е въпрос с предизвестен отговор: "Нямам, а дори и да имам, ти не можеш да ми помогнеш!" Всъщност това е толкова честен отговор, който можеш да чуеш от... най-близките си, семейство и приятели! Останалите... искат да им се помогне, но самите те не знаят в какво :) Или поне не са достатъчно честни да поставят проблема си открито :)))))))

Живеем в играта "hide-and-seek", не, не е обичайната "жмичка". Крием се от себе си! Заравяме си главите като щраусите в пясъка :))))) И ако някой, по "невнимателност" наруши социално удобната омерта, е жестоко изритван. България е изключително място: имам чувството, че е държава-пургатив - всички лайна удрят вентилатора, но той продължава да се върти... и да ги разпръсква във въздуха. Не съжалявам за гадната метафора... ако това е каквото сетивата ни наблюдават. Нали помните щраусите и обичайното им поводенеие :)

И днес и утре няма да си почина, въпреки пожеланията на близките ми :) Защото Животът не спи :) Някак си не може да се "изключи", дори и да спиш :))))))))

По този повод: преди малко проверих "децата" и тяхното "мореходене"... Защото ме е страх да не са извършили престъпление... с отнемане на човешки живот или с друго подобно незачитане на... Живота. Спонтанният им отговор по мобилния донякъде ме успокои, ама... дали? Защото те са от онези, родените от нас с "бензин в кръвта", и аз, както и баща им, няма как да си затваряме очите... и да не ги държим "на къса верижка" :) Не, не съм прокурор,но децата (моите и чуждите) са ми по-скъпи от зеницата на окото ми. И те ще бъдат горени с огън, докато не се научат... че няма по-голяма ценност от човешкия живот. Защото докато сме "живи", има някаква надежда за развитие.... Дори всичките околни да са се провалили - родители и "учители" (не само школските)

Да кажа, че не разбирам какво се случва, значи да излъжа. Много отдавна ми беше казано: "Не можеш да направиш нищо сама". Приемам фиаското, което донякъде е обществено, но не мога да забравя моята ограничена лична отговорност. Там (донякъде) отговорността е само моя. Да съм си на мястото. И да държа "моите"... малцината, които са ми дадени да се грижа за тях :)

Та мога ли да си почина? Едва ли .....
С обич 

   

Какво да каже човек...... :)
Ако ти е даден огън свише, просто нямаш право да го гасиш (да не говорим , че дори и да искаш, не става :)...колкото и да изгаря понякога...а близките могат да го изтърпят, когато наистина обичат...в противен случай значи не са близки...
Успех с децата! :)

си е наша, и няма кой да ни замени :)
Поздрави!

И след всичко, за което си говорехме, се оказа, че там където са децата ми... днес са открили противотанкови мини (от втовората световна война, както твърдят)... И цял ден военните са обикаляли като на...

Та почивай си "активно", ако си нямаш... друга работа :))))))))

Та съм длъжен да ти напомня: Ако децата на прокурори и други мутри са като отвързани - техните жертви са именно тези, на верижката. Да не прекаляваме. Понеже всичко прекалено е лошо. А колкото повече стават правилата, толкова повече стават нарушителите. А хармонията се изгражда. Не се въдворява.

Както казват - почивката - на оня свят ))

Даже не е необходимо да я прозвъняваш :) Вкъщи правилата са малко, за да се спазват. За другите - не отговарям. Някои реплики са зевзечески, така че не търси логическа издържаност :)