Случилото се вчера в Норвегия ме разтърси. Защото е крайност, предизвикана от крайности... Защото е отчаян вик за помощ, че нещо не е както трябва в обществата ни, уж напредналите :(

Самите политически реакции са в двете крайности, или поне на мен ми се виждат такива.

Столтенберг (МП на Норвегия): "Нападението срещу едно от най-мирните места - младежки политически лагер - е крайно нечовешко. Това е малодушна постъпка" ... [Извършителите] "няма да разрушат нашата демокрация"... "Ще намерим виновните и ще ги държим отговорни"...

Обама (САЩ) : "Искам да изразя моите съболезнования на хората в Норвегия. Тези нападения ни напомнят, че цялата международна общност има интерес в това да се сложи край на терора. Трябва да работим съвместно за предотвратяването на подобни нападения. Съчувстваме искрено на Норвегия и ще я подкрепим по всички възможни начини при разследването на атентатите."
(Думите им са цитирани по www.dw-world.de/dw/article/0,,15261162,00.html

Първият се обръща към хората и човешкостта в тях. Вторият... отново се опитва да ни занимава с ... въвеждането на нови мерки за безопасност, институционално наложени и в последствията си, тероризиращи всички нормални хора и граждани, които ще бъдат "следени" по всевъзможни канали, "body-checked"  по летищата и т.н.
, за да се наблюдават неколцината "изтрещяли", чието изтрещяване може да се "проследи", ако е канализирано, т.е. планирано. А ако не?... Оставаме си само с институционално наложения терор върху нас, нормалните...

Първият се бори за хората и неразклащането на тяхната вяра в способността им да устояват на натиска на "малодушието" си, предизвикано от многобройните тлеещи проблеми в обществото и вътре в тях...
Вторият отново пропагандира, че хората и тяхното "малодушие" може и трябва да бъде усмирено с "външно", със съответното затягане на контрола и координацията между Службите... 

Първият говори за бавните натрупвания, които променят, без да разрушават.
Вторият - за бързите решения ("външни" усмирявания), които още повече накаляват страстите... и залагат нови "бомби"... със закъснители или без...

Лично аз съм... за бавните натрупвания, колкото и мъчително да е извървяването на пътя до някакъв консенсус, до промяна на съзнанието, в което абсолютно всеки трябва да се чукне по главата и да се замисли:

Накъде вървим? Какво искаме за себе си и от себе си, проектирайки го върху другите и зависейки по някакъв начин от техните реакции? Постигането на нашите/моите цели вреди ли по някакъв начин на другите или на общия ни дом? И още подобни въпроси...

Но за да се постигне това човек трябва да е научен да мисли автономно, отсявайки всякаквите идеологеми, с които е заливан всекидневно. Трябва да е научен да чувства не само собствената си болка и объркване, но и да се вглежда в състоянието на ближния си... Да осъзнае, че - за добро или за лошо - ние сме скачени съдове... и изтрещяването на един бушон води до прекъсване ... или скъсване на цялата верига. На онова изначално доверие, че родени като хора ще постъпваме като човеци... а не като чаркове от нечия фантасмагорична машина, която с отвръщение наричаме "Матрицата"... 

Трябва много вътрешна сила, за да останеш свързан с другите, но въпреки това... да си напуснал "Матрицата". Това е... Другото е... измишльотина :) 

Интересното в случаят е,че извършителя на действието е определен,като ,,християнски фундаменталист".Информацията за това не е само в Медиапул.
http://mediapool.bg/show/?storyid=182409&srcpos=1

Няма значение определението пред поредния "-изъм". Промивката на мозъка е в основата на всички злини. И изначална - в абсолютно всички конкретни случаи, многократно описвани и филмирани, - липса на любов, внимание и разбиране от най-близкостоящите до теб (по презумпция семейството). Тогава отиваш да прегръщаш "човеконенавистнически" каузи, независимо от кого или какво инспирирани, за да запълниш този изначален и очевидно нетърпим вакуум :(

Голяма част от т.нар. политически елит (все едно къде) предприема действия уж в името на общото благосъстояние (нарочно не го слагам в кавички),говори за разбирателство,както между отделните индивиди в обществото,така и между отделните народи.В същото време обаче всеобщата криза се засилва.Не става въпрос само за икономическата и финансова криза.Ето този фундаменталист.Как е могъл да изрази протеста си така,че да бъде чут?С тези експлозии със сигурност ще бъде чут.В мирния случай-едва ли!

Кризата е вътрешносистемна... Не можеш да залагаш на съревнование и печалба на всяка цена и да възприемаш хората като "експериментални плъхове", които ще се лутат по заложените от системата лабиринти уж за да достигнат до "сиренцето"....

Всички хора искат да живеят... добре. Но.... вече няма всеобща картина (представа) за това кое е "добре". Консуматорският рай, като глобално налагана ценност, от която печелят малцина, се превърна в адска машина. Икономическата миграция (към по-злачни консуматорски пасища) заложи бомбата на културната миграция. Но всяка култура има свойството да остойностява "своето" като "хубаво и добро", а чуждокултурното като "лошо" или поне "нетолкова добро". Бързината, с която се осъществяват културносмесителните потоци, водят до бомбастични смеси. Елитите си мислеха, че ще могат да удържат процеса, залагайки само на "консуматорството" като основна ценност - имаш пари, значи имаш всичко. Само че загърбиха полагането на общественополезен труд (от труд не се забогатява :), ценностните и властовите йерархии в различните култури (тънката игра между разпределението на правата и отговорностите), чувството за удовлетвореност и радост от живота, които нямат нищо общо с печелените пари - това не подлежи на "глобална регулация", още по-малко на "дерегулация", когато става въпрос за "неестествени смесвания" - така локалните култури започнаха да се бунтуват срещу глобалния диктат ... Взривове тепърва ще има!

проследих всичко, което е излязло от вчера насам в мрежата, по заглавия - още съм объркана, вярно ли е , че толкова деца са мъртви

Културната миграция е твърде бърза, твърде рязка, твърде болезнена за някои индивиди. Просто има хора, които не са способни на мирно съвместно съществуване... Но точно Норвегия... може би най-толерантната държава в света... боли ме като гледам какво става. Имам приятели норвежци, благородно им завиждам за вълшебната държава (нашата страна е по-хубава, но тук говорим за държава), днес ме боли за тях... Разбирам някой да направи подобна мерзост в САЩ, или в Англия, или дори у нас...
Няма на кого да се отмъщава в случая, няма смисъл да се вземат драконовски мерки. Няма разумни причини, няма разумни идеи какво да се промени, за да няма повторение. Това е просто едно безумие, което може да се случи навсякъде... Има само болка и тъга...

А в моя блог един кретен написа, че такова нешо е нужно да се случи и в България...

ми дойде на ум и това че в човек има известно количество агресия което трябва да се излее нанякъде и именно в особено мирни райони като Норвегия се случват толкова странни и нелогични събитя,което в никакъв случай разбира се не оправдава никого...Действително в едно особено миролюбиво дипломатично ,толерантно и прочие общество един твърд националист би се чувствал съвсем изолиран....В южните общества например каквото е и българското,много се говори,но рядко нещо се извършва,а в северните като че ли празнословието много не се възприема...Но изговарянето на болките,понякога са полезни

Аз пък разбирам, в смисъл ясно ми е какво се случва. Хората са фрустрирани, защото чувстват ценностите си застрашени. "Коректното политическо говорене" е новият вид социално лицемерие, което не всички хора възприемат. А и не всички хора си падат по говоренето. Както виждаш, на някой му пада пердето и... просто започва да стреля. Като знам как съм озаптявала моя мъж, докато беше по-млад, да не прибягва до същите "моментални реакции", когато се е чувствал дълбоко наранен от действията на другите, защото са били погазени ценностите му, съм напълно наясно с огромната отговорност, която носим всички ние, околните. В този смисъл е и първият ми коментар, до Минчо...

Някак си наша е отговорността, повече на жените: ние възпитаваме, говорим и приласкаваме. Когато този клапан се изгуби... лошо :( Някак си обществата прекалено много се вторачиха в макропараметрите си и загърбиха човека, който е една не по-малко сложна система и с когото трябва да се работи много внимателно, а не да се свежда до "производителна единица" или "абстрактен гражданин/данъкоплатец", т.е. до марионетка. Всъщност това, което се случи вчера, е един изкривен, чудовищен бунт на "марионетката", която крещи, че чувствата й (му) трябва да се зачитат...

Има разумни решения, но те не се прилагат, защото изискват много всекидневни усилия. Усилието да говориш и разясняваш, да бъдеш до човека, когато му се е насъбрал гняв и да намериш начини този гняв да бъде преобразуван за нещо позитивно. Нарича се образование (и възпитание). Това е процес. Не резултат, който може "проектно да се отчете"...

И на мен ми се е насъбрал много гняв, но си избирам други начини "да беснея"... Мисля си, че политиците (повечето мъже, междувпрочем) не умеят да се оправят със собствените си чувства, поради което няма и адекватна политика за справяне с чувствата на хората (електората). От друга страна, политиците най-редовно си играят с чувствата на хората и най-вече с техните страхове. Така се управлява по-лесно, но резултатите са само временни... и често се обръщат срещу "подстрекателите" или "приспивателите"...

Дълга тема... един живот не стига, за да я разгледаш обстойно :)

Северните общества, включително норвежците, потискат чувствата си. Но потискането не означава "справяне с..." Южняците сме... друга бира :)

Южняците сме "драматични типове"... всеки ден е "драма" и чувствата се изливат навън. За добро или за зло... така е или поне така се смята :) Само че след Испания започнах да си давам сметка, че и там се опитват да ги "осевернят", като са им оставили някакви общи клапани по време на фиестите... И откровено, резултатът, поне видимият, особено не ми хареса :( Да не говорим за наркотиците, към които все по-често се посяга, за да избягат от налагания бесен ритъм, както и на това "да си знаят мястото на винтче в машината"... :(

... са рекордьори по алкохолизъм, семейно насилие, депресии и самоубийства. Тоест вкарват проблема в семейството или в себе си...
Някак не ми се вярва, че колегите и познатите на този мъж са го усетили и просто са си затраяли, без да питат какво му тежи. В един друг блог вече писах, че според физиогномиката той е преживял лична драма преди 1-2 години, но дори и сега не е завършен социопат или психопат...
Просто ми се иска това да не се случва... никъде!
Всъщност, ако можем да направим нещо, то е да сме нетолератни към тези, които призовават към нетолерантност!

Хората са си "нормални", в смисъл имат си проблемите... но не знаят или не могат да си се справят с тях. Насилието се отключва, когато няма човек до теб, който да те "държи" в моментите ти на лудост или бяс. Защото се оказваш буквално сам с онова, което се блъска в теб и иска да излезе навън. Американците, чието общество е крайно алиенирано и сепарирано, са си измислили институцията на психиатъра - ходиш и говориш, празниш се срещу пари или... гълташ прозак, за да си разведриш главата/потиснеш чувствата. Северняците, включително руснаците, пият като разпрани, за да се помирят с неприемането си на всякаквите проблеми (където има хора/общества, има и проблеми). Ние също пием, но с приятели. И псуваме "тирана" пред тях, докато ни олекне... Някак си тук това все още се е запазило. Ако това го направят да изчезне, и ние ще се окажем като тях.

Никакво заклеймяване на нетолерантността няма да помогне. Не знам защо хората си мислят, че с лозунги ще преобърнат света. Светът е всекидневна грижа. За този, който е до теб. А това означава: познаване на човека. По очите. По скритите реакции, по неказаните думи. По онова, на което се нерви. Това означава безкрайно вглеждане, настройване, по начин, по който да не дразниш и не създаш впечатлението, че другият е следен. Без да заклеймяваш, а с безкрайна любов и необходимо присъствие...

Dadox tozi link i v moq blog...Ako imate prevoda4 na kompa-prevedete si statiqta.Az v momenta nqmam fizi4eska vuzmojnost da q preveda doslovno.A i tazi kiriliza me susipva..Ima zqlata mu avtobiografiq na atentatora.

- има толкова много независими разследвания, които поставят твърде неудобни въпроси.
Но човек трябва много да е превъртял, за да избие толкова народ.

Валя

Каквата и да е личната му биография, споделям възгледите, които сте изразила в поста си по темата. Прекалено много алчност от определени глобални субекти, които се наместват в "националните" къщи и в отношения, градени с векове... Някой си играе на социално и природно инженерство:( Това няма да доведе до нищо добро...

Добре е да се помни и предсказанието за Армагедон... Нима в момента не го живеем? Предсказанията на Нострадамус? И какво от това... Предупреждения винаги е имало. Ние не ги разчитаме правилно или ги тълкуваме превратно :(
Толкова... за човешката "интелектуална способност" :))))))))))

Nai-trudno se vazpitava chovek...

И изисква много повече търпение и постоянство, отколкото всичко друго, с което човек изобщо се захваща...

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=182431&srcpos=2

"От документа става ясно, че нападателят е подготвял ударите си най-малко от есента на 2009 г.. От него става ясно, че в училище Андерш е имал много приятели от ненорвежко потекло. Той обяснява това с принципите си за поведението на приятелите. "Очаквах, когато се сблъскам с трудности, приятелите ми да ме поддържат на 100 процента, а не да се предадат и да избягат. Много малко етнически норвежци обаче споделят тези принципи. Онези, за които бяха ценни тези принципи, бяха или мюсюлмани, или скинхедс", казва Андерш."

Този човек явно е имал проблеми с близостта, приятелството и ценностите...

за която си мислех след трагедията в Норвегия, той явно е задържал твърде дълго - щом от училище се е чувствал извън, външен на системата - може би затова се е стигнало до такова страшно деяние
( знам за какво говориш Свобода и аз съм с такава омекчаваща функция)

може да бъде изключително разрушителен. Затова, когато семействата не са си на мястото, се стига до заместители - в дадения случай чудовищни по същността си "организации" (вж. линка по-долу).

http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/norway/8658664/Hunt-for-Britons-linked-to-Norway-killer-Anders-Behring-Breivik.html

И друго ми направи впечатление: баща му е бивш дипломат. Без да правя грандиозни обобщения, не са ли дипломатите, които мислят едно, говорят друго, а правят трето? Травма още от детството, където от малък трябва да си "на витрина" и да потискаш същността си, защото ще "навредиш на продавания (семеен) имидж"??? Много е вероятно, след като съм наблюдавала много подобни случаи около себе си... и всички те са завършвали трагично, най-вече като саморазрушение. Тук обаче има и нещо друго: огромно самочувствие и вяра в собствената правота... Двете страни на един и същи медал, уви :(