На Зомбираните се обаждаш... но те никога не ти отвръщат, защото са "много заети"...

На Зомбираните помагаш.... но те винаги се отплащат със "златно кръстче" или "със саксия мушкато", защото така и не са доразбрали, че трябва да благодарят, променяйки себе си... никогато повече неправейки същата грешка :)

Със зомбираните не можеш да бъдеш приятел, колкото и да са ти скъпи на теб самия като "привидни човешки същества"... Понякога просто трябва да се разделиш с илюзиите си :)

На Зомбираните пожелай щастие... Макар и да е малка вероятността, чрез щастието може и да се очовечат. И да не са повече... зомбирани :)))

Щастие?!!!

трябва да желаем щастие дори и на зомбитата ! Те са за ожалване , като се знае колко път трябва да изминат , докато прогледнат ! Но трябва да имат шанс! И много време !

И както не забелязват нищо около себе си, така не виждат и щастието, дори да им се е обесило на врата...:))) (може да се е обесило от отчаяние, че не го виждат?) :)))

Agent Smith :)

в мислите ми се визуализираха поне трима от приятелите ми във виртуала, а и на живо.
Дали ще успеят да зомбират и нас?