987654321
87654321
7654321
654321
54321
4321
321
21
1

Нанагорнищата, както и нанадолнищата съществуват извън нас. Ние избираме да се впуснем в едните, както и в другите. Едно от нещата, които май, обаче, не разбираме достатъчно добре, е, каква е динамиката между тях и защо тя е важната, а не... остатъчната феноменология J Като, например, да се прегърнеш с бодлите на розите J

Всички обичаме розите, или поне... почти всички. Както и почти никой не обича... бодлите им, особено в близка схизма, когато си раздран от гърлото до... ходилата J

Розите показват една съвсем реална житейска история: красиви цветове (венчелистчета), невероятен аромат (упойвайщ), и.... бодли, които могат... в определен момент да причинят много пакости, дори смъртта тиJ Малкият Принц избяга от една Роза... защото не искаше повече да служи на капризите й...

И си пожела ... овца! Овцата е миловидно животно. Нещо повече, то е полезно J Дава мляко – може нещо да ядеш, дава вълна – може нещо и да облечеш, ако малко го „дооблгадородиш”...

Само че и овцата и розата изисква „да й служиш, за да ти послужи и тя” J Леко недоразумение... в съвременния консуматорски свят, където... всичко „расте в магазина”, а ти само трябва да набавиш абстрактните финикийски знаци, които като че ли не принадлежат на никого, а са само за... „размяна” J Немиришещите,  защото никой не ти говори, че преди това трябва да „изровиш торта”... и да я принесеш от овцата... до розата, както и обратното J))

Никой не говори за нанадолнищата, където се слиза много по-трудно. Всички се надвикват да говорят за нанагорнищата, където еуфорията расте ведно с разредения въздух... еуфорията на асфикциятаJ

Може би затова и хората се заблуждават толкова много... Защото всичко е пропаганда и промивка на мозъка, макар тялото ти да казва друго J В един момент дори се питаш: кого да слушам – ума или тялото? Умът е онова „горе”, което ни засилва по нанадолнището, а тялото, онова „долу”, което успява да ни възвиси, колчем си позволим да послушаме „слабите му съвети” J Никое „тяло” няма да ти разреши да изядеш, изпиеш, преработиш, родиш „вповече”... то си има мярката, като някакъв „времево-извънвремеви” калъп с вграден „потенциометър”. От друга страна, „умът” – ненаситният – ще те вкарва във всякакви дерета или щурмуване на „измислени височини”, където на теб ти се иска да „бъдеш покорителят, да властваш, да законодателстваш, преди да си проумял” J

В този смисъл, а вероятно и в много други, сме завладяни от елегантността по падането в нанадолнището J Защото сме „прилъстени” от нещо, което не е жизненонеобходимо, ама е толкова „лъскаво”... Може би защото вярваме в светлината J Единственото, което със сигурност за момента знам е, че не можем да различим „първоизточник” на Светлина, от отразена такава J По някакъв начин, и може би извън контекста на казваното, или пък точно в... средоточието му е... че „тъмните обекти” (в съвременните технологии) генерират най-много енергия, която излъчват вторично като топлина и светлина J

Та мисълта ми е пак тази: елегантно ли падаме, като се „въздигаме” или се въздигаме, като честно признаваме, че само падаме, падаме и... падаме... към някакво средоточие, предопределоно от първичните ни избори, което едва ли се променя... след последващата ни Свободна Воля J)) Или само... съвсем малко J Защото са много „вагончетата”, които сме си насложили да теглим по нанагорнището, което... често ни отправя „надолу”, под непосилната им тежест J))))

Риторичен въпрос J Със съчувствие... към себе си и Вас J

Пък...  колкото съвременни хора, толкова и отговорите J)))))))))

Помня един път как се наложи да слизам по нанадолнище с контузен крак. Кошмар...
При нанадолнищата има сляпо петно (и в пряк и в преносен смисъл). Много по-коварно е!

Макар че в момента още съм много "ядосана", за да говоря смислено-логическо, т.е. "смилаемо" :)))