@@@@@
@@@@
@@@
@@
@

Ако ти отговаря преди още... да си задал въпрос.
Ако е до теб без да си поискал помощ, защото знае, че присъствието - виртуално или реално е... вече помощ само по себе си.
Ако не те занимава единствено и само със собствената си персона и безконечните си войни с този свят.
Ако разделя с теб всичко - и доброто, и лошото... и не ходи за гъби, когато вали :)
Ако...
Много хора назоваваме приятели, но малцина преминават стъргата на времето и се утаяват в дъното на торбата сол,  изядена солидарно, докато трае Експериментът... 

За мен ПРИЯТЕЛ означава усещането за заедност. Няма нужда нищо да ми казва или дава. Усещането ми дава сили САМА да се справя. А когато се чувствам сама (дори и да съм с някой), ЗНАМ, че той/тя не ми е приятел (независимо какво ми казва или дава).

само че разделяйки го на атрибути, без да указвам "срединното" положение - пулсацията, която не се свежда до "давам-получавам", а е двупосочен поток в общия енергиен "облак":)

И макар да изглежда, че сменям темата, напоследък се забавлявам, като гледам как технологичният език върви "в крак с времето" - "качвам на облак" - "споделям със себе си и другите", максимално дистанцирайки се от себе си и технологичните носители и.... отново прегръщайки същите в малко по-друга конфигурация (измерение :)

“Има трима верни приятели: стара съпруга, старо куче и пари в брой.”

Бенджамин Франклин

Ако след поне едно десет години пак е до мен, значи съм решила/искала/ да ми е приятел. Не съм от хората, които поддържат връзки и познанства. Не защото хората са лоши. Просто сме се пресекли в един момент и всеки е продължил напред в живота си. Много хора, на които не съм казала приятел са били/и са си/ със златни сърца. Но приятел е нещо по-специално за мен. А и съм привърженик на "Приятел на всички, не е приятел на никого"

Приятелят Бенджамин, дори и във вид на фикус, е безвървратно остарял :)
Има само един верен приятел: ако сутринта, след каквато и да е вечер, успея да се сетя паролите и пиновете си :)
Поздрави!

С риск да прозвуча... знам ли как, решението не е "еднопосочно". Приятелството е двупосочна писта (най-малкото). Не е важно колко пъти се срещате, ако и изобщо :) Някои приятелски "връзки" докрая си остават... епистоларни (старомодни) :) Приятел е не когото "назоваваш" приятел... той/тя може да се появят само един-единственн път в сегашния ти живот... но "остават".
Няма "приятел на всички" :) Това са съвременни ПР акции... Приятел е онзи, който може "да те понесе" с всичките ти активи и пасиви и да остане до теб :))))

Нищо подобно :)
За съюзниците/съдружниците може и да се прав :) Но това няма нищо общо с "приятелството" :)))) Не ми се ще да се бъркат "двата щата" :) Всеки, който го е изживял, знае за какво говоря :§)

С теб искам да споделя и да чуя ехото, ако и ти го искаш : "Всъщност свободната воля и съдбата (Божия план) са едно и също нещо. Разликата е само в съзнанието. Човекът осъзнава „ПРОЕКТА” на своя живот, или – не. Чрез себеосъзнаването човек разбира копнежа на душата си и намира върховната цел на живота си. " Не че иначе не бихме могли да живеем, де, но се питам защо толкова много хора пропускат шанса си. Свободната воля е дар и клопка (в смисъл на сито) ...

а ние все по-взискателни...
Нормално е!

Следим ги "изкъсо", за да постигнат предопределението (плана), в който не ние сме архитектите :) Ние сме само като "технически ръкодоводители" на обекта: внимаваме да няма съкатлъци... според (професионалните) си знания :) И се радваме, ако сградата не се събори :))))))))

Как бих искала да съм "по-млада" и с по-"пропускащо" сито :))))