@@@@@
@@@@
@@@
@@
@

Много пъти е говорено за илюзорността на този свят :) За "разкрачеността" по Пътя... на кого или на какво служиш. Много хора се объркват, в резултат на което "боледуват". "Аз също", казало Пиленцето, когато видяло Патенцето... да плува без проблеми... и се хвърлило във водата да плува... без да може :) И почти се удавило (В.Сутеев)

Наблюденията върху "мен", както и върху най-близкото ми и по-далечно обкръжение, ме навежда на мисълта, че повечето от нас искат "да служат". От най-чистия философски смисъл ("Който иска да бъде пръв, трябва да бъде на всички слуга", Христос) до.... "винтчето и бурмичката в машината" (механистичния индустриално-капитиалистически-номенклатурен "човешки" поглед върху "същото"?). Хората... не разбират :) Хората са объркани.... Хората....

Ние сме "хората".... Но за разлика от Хор - древноегипетската еманация на езотериното знание и умение, ние като "цяло" сме лишени от него :) Ние се блъскаме... да разплетем в ежедневието си.... какво, аджеба, ни се случва. Защо като индивиди сме толкова несправедливи в отнасянията си един към друг... още преди да се "отнесем един към друг обществено" (ще го наричам "голямото социално" :) Защо на микро-ниво се страхуваме от себе си... и следователно от другите?

Аз си имам своя отговор, но той не е общовалиден :) И той се нарича "памет". Тази памет е на "клетъчно ниво" (ДНК, ако искате). Лично аз регистрирам с "клетките" си кои стои срещу мен и какво "иска" от мен. Понякога, за да съм "любезна", отговарям "социално любезно" :) Макар да имам друго предвид :) И "хората" го усещат. Разбира се, имам и другото си "оръжие": да "изплювам истината"... като змийска отрова :) Тогава, в най-добрия и мекия случай, хората около мен ми казват, че съм "чепата" (това собствения ти син, в желанието си да не те "обиди" :)

Но мисълта ми беше за друго: защо когато по рождение всички ние имаме "вградена система" за това кое е "добро", "красиво", "истинно" и... "хармонично работещо" се остаяме "социално-приемливото" (наречено "статукво") да ни обработи до там, че да забравим "знаниаята" си, с които "слизаме" на този свят?!

И кой е Виновният? И трябва ли всеки да има за Майка Пипи (в съвременния вариант), за да не забравя "първичните си обяззаности" към този Свят.... все по-далеч от Първообраза си?

Аз не знам...Но все повече си задавам този въпрос, продължавайки "да държа юздите" на порасналите си синове... и мислейки за хората, които ми се доверяват "да ги уча... на език" :)

П.П. Много си мислех, защо софтуеърът във ФБ не ми "разреши" дълго време да назова "езиците", които "владея" (не - зная! - те са много повече!). И тогава, насмешливо в себе си си казах: Ами няма как: знам само един Език - този на човешкото сърце - а той... няма "конкретен" език :)))))))))))

Много е изписано за съзнанието и подсъзнанието. Но човека има и надсъзнание. - Онази способност да разбираме, че мислим, да осъзнаваме, че чувстваме и дори да анализираме причините за тези чувства.
Така се запознаваме със себе си. Дори можем да си говорим сами:)))
И понеже като строеж не сме толкова различни - запознавайки се със себе си, реално се запознаваме и с другите.
Вероятно тази своя способност наричаш клетъчна памет. Но тя не е дадена априори. Трябва да си я развиеш сам. Както сам развиваш мускулите си.

След всичко прочетено, а и след определени експерименти, в които съм била само 'аз' , съм склонна да вярвам, че онова, което се описва' НАД' е всъщност 'В' или 'ПОД' ...
Вярно е, че се 'отключва' в резултат на 'развитие' :) Не съм съгласна, че не е дадена 'априори' :) Всички я имаме... Но засега, само някои 'попадат' на ключа.... Повечето не знаят какво да правят с него :)))) Може да е чиста 'случайност', но точно за това си мислех, докато гледах екшъна 'Код Меркурий' :)))))) Както и за човешкото 'мазало' в резултат на 'неразбирането' :))))))

и тялото само може да се лекува, и хуманоидната ни племенна памет може да ни води като слепци из пустиня, и можем не само да се ориентираме, но и да се усъвършенстваме, т.е. заложени са ни не само ресурсите и механизмите, но и стремежът, копнежът и жаждата да ги използваме. Само дето на някои мързелът им е по-голям :))))) или Егото им е много силно и заглушава всичко останало :(

Съчетанието от 'мързел' и
Его
е :) Но и то е твърде трудно за формулиране в 'земни категории', защотото познаваме много 'работливи', които всъщност 'не работят' и 'Ега', които разчупват представата ни за 'Его' :)

Начертай си един триъгълник. Надпиши върховете му с думите Вяра, Его и Прошка. Сега потърси точката, която е равно отдалечена от върховете му. Ако те затрудни геометричното решение, можеш да дадеш на върховете други имена - качество, цена, срок.

Житейските условия винаги ни карат да дадем приоритет на две от трите качества /понеже се конкурираме или бързаме в постигането на целите си/, което прави невъзможно третото качество.

В житейските си ситуации винаги решаваме такива "невъзможни" триъгълници. За това работливи не работят и Ега притежават алтруистите дори.

Зависимостите ни се свеждат до "нечиста" математика, защото равноотдалечената от върховете точка е центъра на описаната окръжност, която представлява и център на истинската ни същност, според мен. Той често е извън триъгълника. Онова което усещаме, търсим и не намираме. Това е и моето обяснение за лекотата с която решаваме чужди проблеми и неспособността /понякога/ да решим удачно своите. - Равноотдалечеността.

Колкото по-голяма /с илюстрация на приоритет в личен план/ е една от страните - цена, качество - да речем, толкова по-тъпоъгълен е триъгълника и се стреми да изчезне /срока/, като добие нулева площ. Перфектен е равностранния триъгълник и центъра на описаната окръжност съвпада с "центъра на тежестта му" но пък "не пасва" на никаква ситуация в общ смисъл. Нали в природата няма симетрия. Можеш да дадеш приоритет на страната срок-цена. Тогава, засилвайки към безкрайност, ще изчезне качеството.

Така "пулсираме в рамките на окръжността - същност. И в пулсациите се намираме. Назе си. Демек зимаме са УрЪце :)))

У себе си можеш да откриеш хиляди невъзможни триъгълници - например, щастие-пари-култура.

Тъй като пребивавам в "пространството на Риман" за мен няма "невъзможни триъгълници" :)

Това не означава, че не плащам "цената". Понякога ми се ще да четеш повече Рей Бредбъри :) "Вино(то) от глухарчета" (на български) ми е любимото :)