@@@@@@@@
@@@@@
@@@
@/

Тези дни си задавах въпроса "на какво се държи света" :)

Не е на честността
Не е на силата
Не е на любовта
Не е на съчувствието или емпатията
Не е на експертността
Не е...
Не е...
Не е...

Само на едно нещо е :) нарича се почтеност

нещо, което се крепи на:
- отчитане на фактите
- отклонението, дължащо се на "човешка грешка"
- (мълчаливо) признаване на грешката
- "изправяне" на грешката
- последващо действие, укрепващо вярата, че Човек е самокоригираща се система :)
- "заедност"

ЩАСТИЕ! (Идва от "ЩА" = "искам"  + "да бъда повече от човешките си ограничения" :)

Оптимист съм :)

****

Днес за кой ли път го изживях.
Отидох като анонимния "адвокат" (за съседката) в магазина Х, в квартала :) Само с един касов бон и никакви "доказателства"... Съседката, старица на 70 и... беше си напазарувала, но се беше прибрала вкъщи без... (яйцата). Криво й е било, не видяла навреме, чувства се "немощна" и... вече "беззащитна". Каза ми го набързо по стълбите. Мен толкова ми и трябва :)
 
Отидох до магазина. Изчаках опашката. Казах човешки: "Извинете... " и т.н. , обяснявайки случая. Очаквах какво ли не, нали все сме навиквани, че сме... Но бях обезоръжена (вътре в себе си, за кой ли път!)... с една усмивка и едно разбиране, което извиняваше цялата създадена ситуация: съседката и вероятната продавачка... "Ами случва се...". И се прибрах с... яйцата за съседката. И се сдобих с толкова усмивки по пътя :)

ЩАСТИЕ!

Та искам да попитам защо точно такива случаи не се тиражират, а само ... онази "ОПАКА" наша природа? Толкова ли сме тъпи, че да вярваме на всичко, които ни се внушава "КАКВИ" сме точно "НИЕ"? Това не сме ли "НИЕ" успоредно с всички други случаи? И кое е по-ценното ...

Лично аз вярвам на "това" :) И затова все още съм ТУК :)

Никога не съм трила анонимни или не съм им отговаряла... макар понякога и със закъснение :)

Животът е нашето най-голямо "опровержение" ... за всичките ни предварително и често грешно внушени представи :)

Затова аз винаги опитвам отново. И винаги давам кредит на доверие... дори и да остана "излъгана"... понякога :)

Лека!

Ами да... Това е щастие. За внушенията си права... Изкривяват като криви огледала света. Нашият си свят... Хубав постинг, благодаря ти! Поздрави!:)

Това не е просто "хубава случка"... На нашето семейство това се случва... почти всеки ден :) Предполагам, че това е "нашето отношение" към света, което огледално ни се връща :) Затова понякога действаме като "проводници" за другите :)) Ние не се отказваме от ролята си :) Обичаме хората и им го показваме, не ги осъждаме... живеем заедно, макар понякога да ни е трудно (да преглъщаме обидите :) Нищо повече... нищо по-малко :)
Поздрави!

Дано тези хубави случки станат повече от гадното и изпълнено с напрежение и насилие ежедневие!

Браво за поста и за деянието!

Ако не можем да променим фактите, изначалните, можем да променяме себе си, а чрез себе си... и продължението... което е вече реалността, в която съучастваме не като "жертви", а като "творци". Без помпозност, а като всекидневие :)

си ти, свободке :) надяавам се под продължение имаш предвид младото поколение.Но знаеш ли какво чух наскоро от една млада майка, за чието отроче нямаше място в детската градина? 'Искам да ходи на градина, защото аз не мога да го възпитавам! Да не съм педагог!?!' А аз все си мислех, че децата ходят на градина главно да се социализират. Колко съм бил невеж....

Иначе относно живеенето на нещата - стараем се. Ето днес денят ми започна с прогнозата на Минчо Празников. Зарадва ми душата човека, така занимателно си каза нещата. Но го харесвам аз и 2-3 баби-носталгички. Народът гледа тъпи блодинки(или тъпи брюнетки - не искам да ги дискриминирам), които не могат 10 реда да запомнят и едвам ги сричат, или се кефи на простотиите на Емо Чолаков...

Quo vadis, populi?

Разбира се, че това имам предвид, но под "младо" поколение не разбирам само децата и тийните :) Да си млад означава да не се примиряваш с... "простотията"! Да мислиш, ама не каквото ти подадат "да мислиш", а да ползваш всичките си знания и умения...+ интуиция.

Това няма скоро да го въведат в практиката... на обучението, независимо дали формално или неформално (корпоративно). При тях се тачи шаблонът: колкото по-плътно прилягащ на "ключа" (с готовите отговори), толкова - по-добре! Ако много мислиш или пък не дай си Боже имаш и алтернативни предложения - за нещо по-различно, по-смислено, по-оптимизирано, по... - хайде "чао", че ние нямаме нужда от "умници", а от "изпълнители" :) Ти защо се чудиш, че "тъпите" блондибрю са на мода - при това не само жени, а и мъже ? Ами защото... отговарят на "критериите" :) Започнат ли да странят от тях... и изчезват от полезрението. Някои само ги свалят от екран, други - от работа, а трети - и направо ги "отписват" от този свят... Мда... така засега стоят нещата... "с гражданското общество" и с "педагогическото" му възпитание :)))))

и на "свети крепки" - и на това, че на всички хора им се иска да си говорят човешки с другите - всеки човек си има копче - но са на различно място:)))))

значи, че се "съгласих" :) Да, копчета има, но те се "съ-намират" поради тази изплъзваща се "почтеност", която е неопределима... почти като местонахождението на електрона :)