Днес ми започна "българският" курс. Не че през английски не си преподавахме БГ култура, нрави и жестове (голям хит е обртаното жестово "да" и "не", еле пък обяснението на "не"-то, че е движение, което възниква "отвътре-навън" с отмахване на глава, а не с кимане :)

Но мисълта ми беше за друго... Вече си го написах във Фейса и ще се самоцитирам (не защото съм толкова важна, а защото не ми се търсят други думички :) Ха... оказа се, че не съм ги постнала или пък нет-ът пак се е излигавил да ги погълне, като несъществени. Каквито вероятно са :)

Но като смисъл беше и е: Бъдещето е на малките форми на образование. Те все повече ще се роят, защото е важно съществуването на група от съмишленици, а не на случайно събрани хора с неясна мотивация и интереси....ей тъй,  да участват :)

Та това е българският курс в снимки... за сега. Първоначалната "анкета" е, че на участниците им е интересно, защото е през английски - езикът на обяснението.... Нерде Стамбул, нерде Ямбол :))))))

Та днес се учихме на азбуката и на "твърдия" ни език. За испанците, чийто език по принцип е мек, това е голямо изпитание и.... голям смях падна, защото половината съгласни и някои прословуги гласни (като Ъ) посмъртно не са им постижими :) Та забавлението е пълно, откъм българския език. Но обучението, от друга страна, поставя други въпроси.... като.... на мен тук ми плащат, за да бъда "клоун", при това достатъчно образован, обаче доколко в БГ ми плащат за същото, независимо дали е българският или английският? Кой печели и кой губи? Къде са непростимите граници за прекрачване и кои трябва да се прекрачат без повече замисляне? Как ленивите, по принцил, испанци бяха заставени да пишат домашни и ред други въпроси....

Тук ще приключа, че Морфий ме зове...И ще ви оставя на ... снимките, които сами говорят за себе си :) 

 

     

човек е жив докато желае да се учи..))) Ако се не лъжа в средновековието университетите не са като днешните,а група студенти накачулили някой професор нейде навън,където е удобно и той им "чете" тоест преразказва им мъдростта от вековете.Завръщане и изкачване на по-горно стъпало по спиралата....

Бъдещето наистина е в малките форми на образование , но не като качество , а като количество на участниците. С една дума- разбирам те. Другото ме натъжава, шокира и обезверява- тоталната липса на здравословно любопитство на българина към възможности да се обучава. Наблюдавам хората от моята сфера- учители.... хм! единици са тези, които не спират за се квалифицират и обучават...останалите тънат в свещенно безхаберие ... с дипломата от университета приключва всякакъв порив за самообучение , придвижване, мърдане някъде там горе, в сивото вещество... Някакво огромно примирение е обхаванало съсловието и причината не е в ситуацията в България, не е и в заплатите ...а в липсата на себеуважение...

"Клоун" е голяма титла... като цяло това означава да се правиш на "непохватен", за да накараш публиката/участниците да се отпуснат и да преминат бариерата на страха си... че нещо е непостижимо. И да започнат да се смеят на собствената си непохватност, но продължавайки да постоянстват в действието, защото им доставя удоволствие... и така всъщност, чрез практиката, се усъвършенстват (излекуват) и т.н. (Етимология на думата: http://www.etymonline.com/index.php?term=clown) Спомни си Пач Адамс (Patch Adams) прекрасният филм по действителен случай (1998) с Робин Уилямс. Човек наистина трябва да обича другите повече от собственото си его, за да го прави от цялата си душа и да не мисли как ще изглежда в очите на "осъждащите" го :)

По другия въпрос: да, обучението е навсякъде и може да се провежда навсякъде... стига да има един, който знае и умее нещо на някаква си степен и други, желаещи да го усвоят :) Просто ние все още сме много закостенели, за да не виждаме и да не се възползваме от безкрайните възможности за това. Или да не ги оценяваме, когато ни се случат :)

Тази тема е дълга... та за да не отегчавам публиката, ще я "затворя" за момента :)
Лек ден и спорна седмица!

Знаеш ли, мислила съм си по въпроса... Каква е причината за това "блато"... И съм стигнала до няколко извода, които не претендират за меродавност:

1) за да си учител/преподавател - трябва да си роден с усещането, че някой се нуждае от теб, но не заради теб самия, а защото можеш ("позволяваш") да си проводник на нещо друго (било обществени порядки, абстрактни идеали, вяра и т.н.) Това не означава да се превърнеш в "безмозъчно оръдие" на чужда прищявка (независимо от източника й), а напротив - да си винаги нашрек и критично (аналитично) настроен към нуждите, мотивациите и очакваните резултати :) Само по себе си това е изкуство - оръдие, което се самоусъвършенства в един вечно и бързо променящ се свят.....
2) Българската система на образование загуби целите си... по пътищата на Прехода :) Или работим за "износ" (най-доброто да напусне страната) или работим за "шкарто" (това, което остане да се научи да се примирява с действителността, без да й се съпротивлява, или сугестирано в неясната надежда, че нещо ще се промени от самосебе си, някак "без нас").
3) Няма "очаквания" към БГ училището - което преведено на прост език, означава, че няма и изисквания. Виж само темите, които се въртят около МОМН, "кога ще започне учебната година, че кога да свърши"

3)... сякаш това е санаториум или детска градина... или daycare, което е нещо помощно си, но не... особено важно... Важното е там да върви нещо си (процес), но не са важни резултатите, а само началото и края... Точки, точици, точичинци...:)

4) Липсата на 1) и наличието на 2) и 3) доведоха до "липсата на престиж" на професията. Престижът е "външното уважение"... което рефлектира във "вътрешното" (себеуважението). Много е трудно, да кажа, че е почти невъзможно да поддържаш себеуважение, когато нямаш "поддържаща" те социална група (социолозите много точно го описват като загуба на идентичността, обикновено давайки примери със затворници или войници в казармата). Учителят в БГ днес е лишен от идентичност... Всичко останало (което описваш, и което никога не радва) е само следствие...

Тъжна картинка...
Поздрави!

То няма виждане и цел в материалния/икономическия/ аспект,камо ли в духовния....Понякога си мисля,че въвеждането на частно образование има смисъл,но то и университетите са ни под всякаква критика...