Много е странно да си жител на Земята в момента... Изисква се всекидневна отговорност за мислите и за делата, а всички се държим сякаш не се отнася за нас, а за някакви креатури от филмите, книгите, песните... Присъди и непремерени изказвания прехвърчат из въздуха, нажежявайки обстановката до крайност...

В последните 10 години за мен беше ад. Изведнъж всички, които с години познаваш, започват да се държат "странно". Да търсят някаква "своя си справедливост", често насочена към собствено овъзмездяване, в незачитане на другите и на общото. Ако изобщо има земен Апокалипсис, то за мен той се изразява в това - в отлюспването, безкрайното делене и обособяване, което гори мостове, а не ги изгражда. Който надува балони от изкуствени каузи - за престиж. Където "крале" са докопалите си до кацата с "меда" - който и откъдето и да го е създал - но важното е кой го преразпределя :( Много често под прикритието на "в обществен интерес"...

Странно е как всички сме изправени до стената, но някои си мислят че могат да се измъкнат, да се скрият или покрият. Зад красиви обтекаеми фрази, зад фалшиви идеологии - не визирам нито "лявото", нито "дясното" - и двете страни са безкрайно компрометирани за четящите и знаещите. Някои се заравят в миналото като "златен еталон", от който не трябва да се мръдне и на йота. Други се вкопчват в измъкващото им се настояще като в "златната мина", която ще им осигури Ноевия ковчег. Трети се покриват зад витрините на измислен, медиен престиж, защото търсят слава (често само в добавка на вече осъществени задкулисни "далавери") - надут престиж, който се пука изведнъж, когато "поискаш от някого да действа" (гледай му сеира...) Четвърти се усамотяват в кулите си от слонова кост - където всичко е прекрасно, само, разбирате ли, светът е несъвършен...

Напротив, Светът е крайно съвършен, но не на повърхността, а в дълбините си. Но колцина от нас смеят да погледнат там? Ама не само за дзяк-бяг, а по-продължително, така че да го превърнат в перспектива, от която да се оттласнат? 
Откровено казано, по наблюдения върху най-близките ми и по-далечни, не много... Критичната маса не се достига. 

Когато има такъв дисбаланс, Майка ни се намесва... В нашия живот с брат ми многократно. В общия ни планетарен живот - също. Но ако ние в един момент се вслушваме в майка си и предприемаме някакви мерки за корегиране на общия си (семеен) курс, то като Човечество нещо не ни се отдава. Може би защото в нашето семейство единоборството е 1:1, а в планетарен мащаб не е... 

И последно: ако ние успяхме да се "разделим", прегрупираме и изградим стратегии за оцеляване и продължаване на "видовете" (само в едно семейство!), значи и човечеството може... Не му достига мъдрост и "посредници"... Последното най-вече!

Лека вечер! 

We are not.

Yet the World, that is us, needs to change :))) Or not? :)))))) Who knows where the proportion lies?! :))))
Greetings