И тук си имам улица на моето име :)



Малка, невзрачна и къса:
досущ като мене.



Населяват я истински, отрудени хора,
сколасали да измажат само къщурката
колчем да вържат железния кон току отпред трема.



Не е нищо особено, то и свободата дали е?
Всички по нея въздишат, но никой не иска
да я живее,
та стиска ли му
вечно да ходи я жаден, я гладен,
под обстрел да заспива
и насред хули-хали да се събужда?
Но тук сме... в далечината строежи поникват
не ни трябва да знаем ще се довършат ли някога :)
Нека кипи виното, нека пропуква жаравата
подсилвайки сивия хоризонт на Ла Манча
като фон на донкихотовските налудности.....

се заплаща с живот - наведнъж или на разсрочено плащане: един миг струва години...

Майтапа настрана - караш ме да мисля по въпроса дали "Свобода" е името на широки булеварди и дворцови площади някъде - може и да има такова място.... Дали пък хората се страхуват да споменат свободата просто, защото не са дорасли до нея като божествена категория...

В София площадчето на Свободата си ни беше квартално. Малко беше конфузно, че точно на границата му се извисяваше блока на Минчо Спасов. Но после дойде Папата (Йоан Павел ІІ) и взеха, че го прекръстиха на негово име. Няма лощо, но се чудя дали не подмениха "свободата" с "вяра... в..." ? ... светлото бъдеще може би една ли не :)))))

Ама свобода!:)
А без нея?!:)))
Усмихнат ден!:)))

улицата на свободата никак не е къса, продължава нагоре и води към небето, сетих се за синия светофар на Джани Родари

Лек ден и не теб, mmmmmmmmm :)

За Другия - тук е невивим, а може би ще прогледнем.... когато му дойде времето :)

та твоето име е красиво и носи толкова много послания !
Бъди свободна в избора си и щастлива!

Поздрави, Или!

как се нарича липсата на свобода

обективна и субективна невъзможност за творчество или крайна ограниченост (поставяне под карантина) на способността да се променя света... чрез изявата на себе си.