Днес и в Шпаньолско се празнува Антоновден. Само дето не е имен ден, а църковният празник на San Antуn - покровителя на животните. Както всичко що е празник в Испания и този бе отбелязав с фиести, а черешката на тортата беше църковно-градската процесия, която този път не пропуснах:) 

За да е фиестата пълна, томейосовци не се съобразяват с календара. Честванията бяха изнесени в почивните дни, та да могат всички мечтаещи безкрайни празници да се насладят на сливането на дните и нощите. 

В събота вечерта Мащерково - а според друга интерпретация "града на мащерката (tomillo) и мечкaтa (oso)" - беше подобадащо окаден от огньове.  Кладите лумваха направо на улиците

(като този тук пред един от баровете на Plaza del toro)

или на открити пространства в покрайнините на pueblo-то, щото то си е едно село :)

или в училищните дворове... за радост на деца и възрастни.


В огньовете символично се изгаря старото, негодното и лошото от предишната година, за да се разчисти място за новото, градивното и устремено нагоре... като тези огнени езици.


Около огньовете се събира "махалата" - като в България по Сирни заговезни, но нито младежите, нито възрастните правят опити да прескачат жаравата. Сами може да видите защо... запаленото прилича на едновремешните вършила (хармани)
- аха си се засилил и току-виж си се приземил насред жаравата. Наоколо е истинска жега - опушването върви ведно с опалване :) 

Жаравата обаче си има предназначение: младежите, а и по-възрастните съседи, се събират на пръжки и винопитие... Проблемът е, че трябва да те поканят... иначе ще си подсмърчаш наоколо и ще се облизваш като котарак. В случая не уцелих правилния огън, на който бях поканена... но какво пък, поне знам какво е разписанието - от 20.30 до 2.30. Епично... по испански :)
 
Не ме съжалявайте, просто си пръжнахме мръвки с Калина и Илия, но по по-мързеливата процедура - в тиган. А и испанско вино се намираше... достатъчно, за да подгрее настроението за следващия ден.

В неделя по обяд площада пред кметството и църквата беше изпълнен с народ - хора и добитък кротичко чакаха да стане 13.00 часа, за да се отпочне църковно-гражданската (а и животинска) процесия в чест на светеца.


Кабайероси имаше, но тези девойки, предвождани от наставницата си, привличаха повече хорското внимание.


Кочиите и техните собственици в очакване на началния час...

Ще ви спестя снимките с безкрайните породи кучета, котки в преносими клетки, зайци в кутии, риби в буркани, овце и друг добитък... може по-нататък все пак нещо да съм оставила за оплакване на окото :)


Светецът, изнесен на носило пред църквата, което след малко ще бъде понесено и ще следва градския духов оркестър и нотабилите.

Местните фолк "диви" - jottas (по името на танца, който танцуват) все още загряват с малки порции клюки...


Градските нотабили - в лилави пелерини. Тяхното място в процесията е преди светеца, те го "водят". Нотабилите са представители на семействата, които по време на Гражданската война са крили статуята на светеца в домовете си, спасявайки го по този начин от аутодафетата и ритуални убийства, които републиканците са имали навика да организират за религиозни атрибути и символи, а дори и на живи представители на църкавата - падрета и монахини... Мда... и тука не са се разминали с жестокостите и простотиите :(

Тук можете да гледате самата процесия. Не знам какво й е качеството... но гледката беше внушителна. Хората вървяха бавно и тържествено, предвождани от духовата музика със знаменоската отпред, след тях танцуваха "jotta" танцьорите, Сан Антон се извисяваше от носилото си, зад него плътно вървеше падрето с цялото си земно излъчване и празнично достолепие. А най-отзад се подреждаха хора с животните си... преминавайки през улиците на града...

    за да достигнат тази трибуна...    
Светецът бе оставен на нея. След като произнесе краткото си слово и благословия от името на Сан Антон, падрето слезе в подножието й и се приготви да ръси със светена вода. Хората се подредиха в дълга редица и преминаваха с животните си един по един...
Ето няколко колоритни момента:

Стопанин, гушнал облеченото си по последна мода куче.

Кабайерос с коня си

Една от няколкото каручки с понита - атракция за малки и големи

На този овен рогата са варакосани... наистина е златорог :)

И дивото сърне или кошута - децата му подвикваха "Бамби, Бамби!

Накрая нотабилите бяха почетени с подаръци в чест на Сан Антон. Подаръците бяха бутилки вино, произведени в местните винарски фабрики. Междувпрочем тук се намира най-голямата в цяла Европа.

Празникът завърши с местни танци. Не е точно фламенко, jotta му викат, но така или иначе кастанетите чаткаха здраво :)

Танцът се сменя, но подскоците (които тук не виждате) бяха впечатляващи... дори и за циркови артисти.


Накрая хората започнаха да се разотиват...

Старейшини, отправящи се към кръчмата, където празникът продължава...

Това са част от "последиците", поръсили площада и улиците... Децата гнусливо си запушваха носовете...
Но едва ли мина и половин час, когато от тези "златни мини" нямаше и следа...


Защото ги имаше тези тук, както и машини, които вървяха като опашка на процесията... Как няма да им е чист и спретнат градецът?!

С тази семейна снимка ви казвам "До скоро".

И нека днес и утре имениците -Антоновци и Атанасовци -  празнуват с пълна сила! Така както ние го направихме през съботата и неделята в Мащерково :)        

Не напалих огън, но днес ми бе денят да си почистя старите листа и клечки от лехата с кокичетата... А то си било Денят...
Огън на открито - в цивилизацията това си е събитие. Хубава седмица за тебе!

Страхотна разходка из Шпаньолско ми направи.
Благодаря!

(Имам предивд всички дотук). Спестяваш ми едно прескачане до Испания ;))))

Ден ти е било... за хубави неща, за разчистване на старото... Мда... тук съм си направо като духче - не само на снимката... в Шпаньолско имам предвид :)

И на теб лека седмица!

Чувствам се длъжна да споделям, още повече като държавата и ЕК са платили за "приключението" да живея и работя тук... макар и за малко :)

Благодаря, че се интересуваш от това какво можем да правим за другите, бивайки себе си :)

Спорна седмица и на теб!

Чувствай се поканен да прескош до Шпаньолско. През март ще има Карнавал... като част от подготовката за Страстната седмица (може би е месец преди Великден).

Място има. Тук дори квартирите са със стая за гости :)
Благодаря, че намина и ти си нравят моите "драски и шарки" :)

Да сте живи и здрави, бодри и весели!:))) Мащерково ти се отразява чудесно. Много ми хареса снимката с огъня... А jotta -та ти ли я снима? Като от National Geographic e! Това е празник!:) Поздрави!

В този пост както и в предишните, ако не е изрично указано, че снимката е взета отнякъде, виждаш моите "очи назаем" :) Не съм професионален фотограф, и не винаги съм достатъчно бърза с ръцете, за да запачетам чрез натискане на копчето момента, но смея да твърдя, че имам "набито око" и чувство за композиция, което прави човека добър фоторепортер :)

Имам поне десетина снимки на огнъня, защото обичам играта на пламъците и картините, които рисуват. Но не ги постнах, защото щеше да утежни поста :)

Радвам се, че съм ти създала настроение!
Заповядай пак, само да не ме срешнеш... когато съм "от другата страна на Луната"... защото и това мога да съм аз, макар да не се харесвам много, когато изпадна в мрачни настроения :)

Поздрави!

Много ми беше интересно! Благодаря ти!

За мен беше удоволствие да споделя :)

Направо си е приключение, и дори отстрани като се погледне, пак ще очакваш някой да ти подвикне, да опиташ пръжки с винце, а после, ОЛЕ ...

съзвездия, както сме били свикнали да мислим от време оно. И сега се оказва, че сме тъкмо навлезли из Козирога. Пък Водолея се отлага за февруари.
Абе, тва хамериканците що не си гледат крайбрежието на Сан Франциско, че ше вземе да се срути, ами се бъркат на хората в зодиите. Пфу! Гадно!
От друга страна - ако сме кози - то ще има финансово развитие... Каквото и да е - да ти се случи скоро!

моята тактика си е такава била винаги (с малки изключения)... по-отдалече, че да се вижда цялата картина, а да не се отъждествяваш само с една "огнева точка" :)

Ако това е вярно, то и БГ-то ще трябва да е не под Козирог, а Скорпион... и това вече обяснява цялата "милиционерщина" в държавата :)))))))))

От друга страна, все ми се чини, че по е важно в какво вярваш (са те обучили), а не какво "обективно" е... Като се има предвид това нищо чудно да почнем да ръфаме картофи като си представяме, че са ябълки и да усещаме ябълков вкус. Не ми е ясно тогава какво ще каже преподобния Бъркли :)))) Щото картофът-ябълка хем ще е наличен, хем ще го няма, като ние ще сме основна действаща фигУра!