Шизофренното разпъване от това да си „българин”
   *
* * *
   *

Вече два месеца съм далеч от България (днес е условно 61-вият ден, Разк J). Но така или иначе не съм я напускала. Чета всекидневно и живея в непрекъснат потрес, в шизофренно раздвоение, че тук съм представител на държавата си (и добре, че не ни показват в новините, че то шпаньолците достатъчно си имат ядовете с „техния”, който им е разказал играта J), но... се чудя как да скрия собствената си смазаност... Може би съм от хората, които още изпитват срам (немодерно чувство) и не се отказват от принадлежността си към... Но към това ли „принадлежа”? Не че не го знам, и аз като Галя

http://galinabg.blog.bg/politika/2011/01/16/tyrsi-se-glavniiat-gotvach-na-skandalite.668477

да кажа... била съм зад кулисите на различни нива... видяла и чула... (но без сересета, само с предупреждението „Много говориш!”) ....

Напускала съм какви ли не среди – къде по собствено желание, къде с по-силен ритник заради „неправоверност”, но с вътрешно облекчение, защото съм знаела, че това на което съм била свидетел и за съжаление в някои случаи „съучастник” е „нездравословна” практика. Сега съм в „чужбина”. Планово – за малко. Господне – неизвестно на мен... Но каквото и да е... четейки Любослава Русева  -  http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/01/16/1025908_durjava_v_tresavishte/

приемам, че изпитанието ми е двойно: веднъж, за да си запазя разсъдъка и да спря да се обяснявам защо съм „българка/българин”... а това – според една от етимологиите на етнонима е „чужденец”... най-вече в собствената си държава; и второ, да продължавам да изричам в себе си като мантра, че „българинът” не е тъждествен на управниците си, колкото и да изглежда, че ги излъчва... че има една игра, в която макар и посветен, винаги изтегля „късата сламка”, защото...

Ужасно мъчително е ставащото. Но се опитвам оптимистично да го възприема като „чистилището”, „горнилото”, през което трябва да преминем заедно. Дано този път сме малко по-немъдри, защото често мъдростта е познание за последиците и страх от радикални действия. Наближава някакъв повратен момент, всичко го чувстваме, но никой не може да го види във всичките му парализиращи ума и душата краски. Може би това е Милостта Господня, защото за повечето горгономедузването ще е равнозначно на смърт. А ние трябва да продължим. Трябва да се измъкнем от тресавището... Затова и не трябва да знаем предварително апокалиптичния размер на собствената ни жертва.

Единствено се моля да устискаме... И най-накрая да си отворим очите, че поотделно или дори на групи и групички нищо не можем да направим. За измиването на Авгиевите обори е нужна огромна сила... И ако не разумът, то вероятно гневът ни ще ни обедини...

поздрави!

най-вероятно...

Познай дали не ми изключи мрежата като ти написах коментар - хахаха!

най ме е я д за двата вица, дето ти ги бях написала - ама сеганяма пак да ги разправям, щото ще ми искаш по 20 кинта за стар виц

дистанционно не става - не им се връзвай на журналистическите мурафети - тва си е 99 проЦентове журналистика и 1 процент някаква информацийка
глобалната криза на преразпределение на света неизбежно ще ни затресе - освен всичко друго - сега пак ще пробвам да пусна коментара

и в търговията с боклуци, събрани от световните кофи за боклук

Като сме тъпи калинки.... но я ми кажи, защо не щеш да ядеш местните манджи? Всеки си има инвайрънмънт. Тва е! Ако се самоопределяш като "българка" никой не може "копче" да ти каже.

От една страна се треса с испанците, защото и те са луднали покрай кризата; от друга, с БГ-простотиите.
С две думи, затвърждавам библейската максима: Който умножава познания, умножава печал :)

За английски вицове, прескочи до девойката kunpu4ka :)

и думите ми са се свършили... излизам напред , сърдито размахвам юмрук ...друго вече не мога...
един по един стисках идеалите си в шепа и ги отстоявах, докато избледнеят след поредните разочарования ...вече не ми се играе донкихотовски....уморих се ... и не искам да обръщам другата си страна, за да понеса удара ... стоях до Родината от дясната страна , но... тя ме изостави... не ни забелязва... не съжалявам за отдаденото през годините- все ще мога да изправя гръб, но до края си ще нося следите- с болка съм белязана...
в ъгъла на съзнанието стои приготвен куфара ми
...

Високо те ценя като човек и професионалст. Не е виновна Родината... Никой не е пророк в собственото си село. В края на краищата това не е беда, ако човек запази Вярата си. Винаги има поле за изява, и всички ние го правим по един или друг начин. Друг е въпросът, ако не бяхме непрекъснато "хулени" и "ругани" от хора, които хал хабер си нямат от нашата работа :) Но и това трябва да приемем с усмивка и разбиране... в БГ всеки е "специалист по всичко", затова сме "цъфнали и вързали" :) Тук дори не искам да коментирам управляващите...

Можеш да си стегнеш куфара и те уверявам, че Светът ще те приеме... защото от всички българи, които са тук, са видяла едно... много сме кадърни... дотам, че да даваме акъл и да ръчкаме "западните" да се модернизират. И тук... трябва да те предупредя, че дори те... няма да те оценят, а ще се опитват да те експлоатират :)

Общ е коренът на човешката природа. Никога не съжалявай, че си се родила и работиш в тази страна-страдалница. Наистина Животът ни е накарал да се учим много, да бъдем практични по начини, които другите не забелязват, да правим от нищо нещо, за което другите няма да си мръднат пръста, защото "не им се плаща"...

За много неща трябва да чувстваме гордост и удовлетвореност. Просто средата ни - по Господня повеля може би :) - не ни дава да се "възгордеем" :)

Поздрави и горе главата!

П.П. Отвори си мейла. Там има изненада за теб :)