Упорството е игленото ухо

През което трудно вдявам Конеца J

Щом ще е тържество – да е тържество!

Нека е празнично-зевзечско-заедно!

Да заповядат всички – от кол и въже –

И да е истинска вакханалия

Разменям небе за канче кафе

И роза с бодли - за разтерзания...

В моята обител всичко е пух,

За да е меко на падащия,

А ако се възвисим – все ще е Дух

Скрит някъде по ъглите адови

Нека се смеем, че леко да е,

И да си плачем, пречистени...

Ще дебелея от всяко мезе

На преподнесените ви истини

Ще се заливам щастлива от смях,

Че съм една от купона

Пък и да падна, ще ме изнесе,

Онзи, за когото скъп ще е Трона J

Няма евтиния на този свят:

Всичко се плаща със лихвите.

Но колко съм горда,

Ако устоя поне ден,

Да не се смеся със шистите

И да промивам решето си

В унес, в захлас

Търсещата златните наноси...

Тук сте... а и аз съм една песъчинка

Посята сред вас.

Господи, колко е радостно!

J........

Щастливо да ни е новото десетилетие на 21-я J Щото... много копане ни чака J

Поздрави!

П.П. А аз още се помайвам L

 

 

само да не изпуснеш идването на Новата:))
"Господи, колко е радостно!"
Нека да е щастлива новата декада! И "копане" нека да има:)
това значи, че сме живи, че ни има!
Поздрави, Dear Colleague:)

запасила съм се с такива, дето ще ме вадят от помайването :)
А за другото... така е, Колега :)))
Да сме...!