Абе, казах си аз, че ше почивам и ще работя (бачкам J)... но не би J

Вървя по света и гледам...

И като гледам, не знам как, ама виждам J

Детска плошадка

 

Обожавам деца! Онази tabula rasa, върху която тепърва ще се пише и изписва J Смехът им... (незаписан и невъзможно да се чуе тук с технически средства J) Оптимизмът им... да са заедно с другите в някаква „измислена игра”, която е толкова истинска J Отчаянието им, когато не могат... да постигнат своето... Детските сълзи... Първата слана върху този свят, който се опитват да направят „свой” J

Не мога и нямам право (по ред законови и лични изисквания) да ви направя съпричастни към всичките онези деца, които снимам. И на които се радвам от цялата си душа!

Защото за тях... Пътят е като този тук...

С плюсчето, за придобиване... на каквато и да е опитност J Те не се оплакват. Те само искат да бъдат гушнати, ако им „се случи случка+, която в момента не могат да смелят с англеските си мозъчета... и после пак да продължат да опитват. Докато ние, големите, не ги научим на друго... На самосъхранение, граничещо с изолация L До отказ от чувствата, защото много боли L За разлика от детето, Големият винаги се опитва да даде толкова, колкото трябва. А безхитростното, ненаучено Дете, винаги дава толкова, колкото има J Без остатък... Затова и Скърбите му са толкова големи, че могат да залеят Света... Защото Детето няма Утре. То има само Днес

И това е най-важното му/им Послание!

Ще съм си Дете... докрая J Каквото и да ми струва в един свят, който е устроен Анти-Човешки J

Весели празници!

И извинете, че не си устоях на думата... да се покрия J

 
И изведнъж се спирам и занемявам! Деца, които намират как да играят заедно :)

Пускай такива - трябва да се учим от някъде как да гледаме деца - наново.

Поздрави!

"За разлика от детето, Големият винаги се опитва да даде толкова, колкото трябва. А безхитростното, ненаучено Дете, винаги дава толкова, колкото има J Без остатък... Затова и Скърбите му са толкова големи, че могат да залеят Света... Защото Детето няма Утре. То има само Днес"
С поздрав до съмишлениците ( включително авторката :)) , които не са забравили да имат само ДНЕС!

То тренингът не се губи :) Само че в личен план си мисля, че дядото още не е готов... за това се точи и ... кавалкадата :)

Поздрави!

Нали се сещаш, че без "нас" този свят няма да е съшият, нито пък ще се придвижи напред :) Хубавото е, че не ни забелязват :) Което е добра Божия промисъл... като се замислиш... имайки предвид негативния си опит :)))))))))

Д-Н-Е-С! (Дойдох- Натворих - Естетизирах - Съхраних!)

:))))))))

Долавя се приятно излъчване от снимките .

As I am in the habit of saying ... and seeing :)

.... Чудесно есе , би трябвало да се прочете от повече хора . Неслучайно Дете е с главно Д ....

Разбира се, че и думите, и ортографските особености, и пунктуацията са важни :) Но много по-важна е излъчваната енергия... тя се "декодира" и без език :) Казвам го от собествен опит, защото по професия съм "езичница"... преподавам езици :)

Весело посрещане на Новата! Усмивка - заразителна, Приятелю :)

А който работи с деца, остава си дете докрай! Това е съдба и присъда!
Даже да искам, все не ми се получава да съм сериозна...лапешка работа:))
ПП:Страхотни площадки имат - чисти, здрави...да завидиш! Искам и тук да е така!
Весело Cheers 2morrow:)

Просто тук Големите, колкото и да се разсейват, имат някакво отношение към Светлината и Чистотата... Не много фокусирано, бай дъ уей... но виждаш, че поне донякъде са го докарали!

И аз установявам, че колкото по "пораствам", толкова "по-малка ставам"... Алисини работи :))))))

А утре ще е весело :) Щото ще съм с българи... преселени тук :)... За да облагородяват пейзажа, съвсем не "междувпрочем" :))))))