Странно нещо е човек да попадне в друга стана по празници, особено по Рожденственските. Празникът си е семеен, а моето семейство е далеч. Вярно е, че ги чух – един по един, така както се бяха събрали на село в големия състав, но чуването си е просто едно далечно погалване... а после... после пак си оставаш сам.

Така най-неочаквано Коледната градска меса са оказа единственото място, където да бъда с живи хора... а не с гласове и образи. В края на краищата, макар и ортодоксална, съм християнка и най-естественото беше да се събера със себеподобните си, за да се поздравяваме по време и след службата с раждането на Спасителя. 
Речено-сторено. Още повече, че се бяхме уговорили с единствените ми по-близки хора тук – американското семейство-учители с три малки дъщери-кукли, които живеят на квартира досами църквата, че е най-удобно ако можем да се засечем там.

Крайно недоспала (то при мен вече се превърна в хроника това разстройство на съня) се намъкнах под душа, за да се посъбудя, изпих набързо последните две чаши кафе (сигурно 12-тото за днес) и към 23.30 се измъкнах отвкъщи...

Нощният град, като и на дневна светлина, си е една жива приказка. Нищо че местните смятат, че не бил красив. То според тях красиво е само древното или дело на известен архитект. А тук е "нищо и никаква" модерна урбанистика от провинциален средиземноморски тип. Мен пък точно това ми харесва – много по човешки уютна и някак в миниатюра  – като сувенир, само че в реални размери.

От недоспалост нефокусирам добре първата снимка и тя излезе доста сплескана.

Следващата е абсолютен хит, но тя пък е тъмна – няма да видите онова, което ме очарова. Градските зевзеци са увенчали главата на незнайния работник -на когото е посветен паметника -  с подобаваща коледна украса. Гледката беше просто убийствена – върху импозантно изопнатата мъжка фигура – зелена околожка с две ярко червени разклонени рога J))


Още тук трябваше да ми светне лампичката къде всъщност отивам, но ленивият ми ум само регистрираше наличното, без да прави по-задълбочени анализи.

Най-после една по-фокусирана светлинна украса – светещата къщичка изглежда да се рее свободно из въздуха.

Фонтанът е внушителен в светлинните си потоци.

Църквата – като от илюстрована картичка...

Току пред вратата се сблъскваме с американците – сякаш си бяхме чукнали среща - добре, че не беше с испанци... имаше да броим минутите и да хвърляме боб:) Те са с двете по-големи госпожички – малката са я оставили на дядо й... щяла да се държи като ‘brat’.

На входа ни посрещат просяците – двама мъже, застанали като на стража от двете страни на вратата. Неприятно ни е, защото не сме си приготвили монети. Отминаваме ги с наведени погледи. Девойчетата са се ококорили, но вътре ги очаква по-голяма изненада. Посрешат ни две момичета, които вадят от един най-обикновен кашон малки дайренца или сферични звънчета. Кели знае испански и става ясно, че трябва да си купим... на всяка цена. Парчето е 2 евро. Всички си избираме звънчетата – по-елегантни и естетични са.

J Все още не ни е ясно за какво са ни тези инструменти...

  Децата не бяха много сигурни какви инструменти искат – то не че Рикардо по-късно не беше скоростно изстрелян  да купи все пак и дайренце – шаренички пустите, грабват окото, не само детсткото
 

Църквата е просторна. Първите пейки са плътно заети, но назад все още е рехаво. Дошли сме 15 минути преди определения час... който по испански така и не беше спазен... но в Спаня е Спаня J

Настаняваме се някъде на 5-6 ред. Аз сядам откъм пътеката и стискам апарата в джоба. Ще се правят тайно снимки. Не знам дали е забранено или разрешено, но ми е напълно ясно, че някои неща просто трябва да се покажат, а не да се описват с думи. Братът християнин точно пред мен има твърде широк гръб, а и олисяващо кубе. Първото донякъде е добре, но кубето... създава бликJ


Бавно, но славно църквата се напълни. Има хора на всякакви възрасти, но на мен ми правят впечатления децата. Много деца, включително бебета в ръцете на майките си.  

Свещениците са двама. Старшият е някак достолепен, с прошарена коса и малка брадичка, говори бавно и е видимо по-разсеян или дистанциран. Младият му е пълна противоположност  – очилат, крайно пъргав, с изразителна мимика и много приказлив: на няколко пъти се обръща към паството, докато то още се събираше, и шеговито даваше инструкции как ще протече месата и за какво са ни всъщност инструментите – да потракваме с тях в ритъм с музиката и песнопенията. Явно си познаваше хората и нямаше голямо мнение за певческите им способности.
Свешениците свещенодействат около тежка бяла мраморна маса, върху която са богослужебните книги, потира с виното – кръвта Христова и нафората – неговото тяло. Не говорят от амвон, а от катедра. Има няколко фиксирани и един ръчен микрофон. Някъде зад обредната маса има по-малка, на която е лаптопът. Да... а малко по встрани е и прожекционният екран. Нищо общо с представата ми за църква!


Прилича повече на училище с тази „умна дъска”, на която в началото се сменяха няколко репродукции на класически майстори,  представящи  моменти от Рождеството.  Впечатлението за училище се засилва от хора и „оркестъра” (от няколко класически китари). Хористите са млади хора предимно – ученици от гимназията или студенти или поне на такава видима възраст. Повечето са девойки. Разделени са на две – от всяка страна на обредната маса, но достатъчно далеч от нея. Седнали са удобно в масивните си дървени столове, подредени в няколко реда едни зад други. Те поне държаха в ръцете си нещо като требници или тетрадки с текстовете на песнопения. Мислех, че всички ще имат такива (нали така сме го виждали по филмите). Но не би... не ми беше дошло наум за какво може да се използва умната дъска J  

Месата започна ... с малко закъснение. Не съм си гледала часовника, но съм убедена в това. Испанците имат особено чувство към времето. Ако за нас то е преобладаващо, за тях то е приблизително ориентировъчно – точно както слънцето: знае се, че изгравя от изток, но всеки ден е в различен час (никога в един и същи J) Свещениците се сменяха да четат на катедрата, понякога и от обредната маса. Основните абзаци се явяваха и сменяха на екрана. Същото беше и с общите молитви или песнопенията, на които нестройно речитативствахме хорово. Когато дойдеше ред на песните, подрънквахме с дайретата или звънчетата. Донякъде ми беше странна тази модернизация или оплощадяване на месата, но като учител си дадох сметка, че свещениците постъпват много мъдро – всички сетива и видове памет бяха задвижени и вземаха дейно участие. Това беше особено радостно за децата, които проявяваха жив интерес и следяха внимателно литургичния текст и смяната на заниманията – проповед, молитва, кръстене, песнопение. Хората бяха стигнали до някаква гениално проста формула – нямаше я приповдигнатата тържественост и почти мистичност на нашенските литургии с пеенето под нос на поповете, но тук всички бяха въвлечени в действото. Най-интересно ми беше, че по едно време на катедрата се изредиха две девойки и един младеж, на които им бе поверено да четат части от Евангелията. Знам, че протестантите го правят, но не знаех, че е практика и при католиците. Все едно им предаваха щафетата. Като капак на нововъведенията (поне от моята интерпретативна гледна точка) беше прожектиране на мултфилмче – клипче – американско по произход, btw, което разказваше с песни и пляски епизода, когато един от родствениците на Исус – овчарче по времето на неговото раждане, донася агънце като дар за Младенеца...

Тяхната меса завършва малко по-различно от нашата литургия. При нас причастяването към плътта (хляба-нафората) и кръвта (виното) Христово се извършва в края на службата. То е нашият жест на единението в Църквата Христова. При тях то е някъде малко по-преди: редят се на едни дълги опашки пред свещениците, които много ловко и бързо им пъхат нафората в устата. После хората се връщат по местата си и разменят пръгредки и целувки с хората от предишния и следващия ред.  След като и това приключи, свещениците им отиват до подредената експозиция с яслите на Христос, вземат куклата, която го символизира, извършват някакви обреди над нея върху мраморната маса-олтар и един от тях застава в средата на църквата. Хората отново се нареждат на опашка и когато стигнат до куклата всеки се навежда и я целува, а свещеникът, който я държи, забърства мястото с памучна кърпа...  Но всъщност това може да го видите и сами като си пуснете клипчето...

За нафора не се наредих. Досрамя ме. Но да целуна крачето на куклата - да :) То пък ние си целуваме иконите, та че като се замисли човек... разлика кой знае каква няма...

Така преживях първото си Рождество далеч от дома... Тези католици ми разбиха всички „детски” представи за католическото...  Ясно ми е, че тези тук не са католици – фундаменталисти, ако мога така да се изразя. Но въпреки чудатостите им ми се струва, че вършат най-важното – превърнали са един изпразнен формален ритуал в живо свещенодействие, където не свещеникът, а обикновеният енориаш е главно действащо лице. Освен това, трикът с включването на всички сетива, а не само основно слуха... много ми допадна като подход J Пък и умната дъска-подсказвачка, онаглеждачка и т.н.... Мда... модернизира се религията... за добро или лошо. Поне така е по света. Да не повярваш, че това ми се случи в една католическа Испания J)))))

А у нас... у нас религията отдавна се е превърнала във финтифлюшка на властта. За това ни е и по-лесно да се определяме като нерелигиозни вярващи... щото в подобен контекст... подтекстът би ни убил... най-малкото духовно....

Честито Рождество!

И да ви е светло и леко на душата!!!

 

   

:)

Светло да е! Повече светлинааааааа....

Дано - по-светло и по-леко!

всички имаме нужда от повдигането на този черен похуплак, който ни е затънтил... до умопомрачаване и оглупяване.

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
Нека да съумеем да запазим
магията на коледната нощ
през цялата година,
за да бъдем по-добри,
да се обичаме повече
и да имаме силата
да сътворяваме
по едно малко чудо всеки ден –
една усмивка, едно добро дело,
един топъл жест.
Бъдете живи, здрави
и истински щастливи!

Дано да успеем да пресътворяваме Рождеството всеки ден...
Благодаря за сърдечните пожелания: да ти се връщат многократно под най-различни форми и начини!

сме били на католическа меса, зашото ние всяка година следим предаванията от св. Петър:)))

Е, честито Рождество! Делението на Църквата е човешко дело, а ние да си следваме Божиите пътеки - десните :)))

Никога не съм делила хората по религиозен признак :) Но пък точно поради това каноническо различие не можах да стана кръстница в църква на кръщелника си - дето аз си му дадох името и толкова много си го исках "да дойде" :)))

И такива работи стават. Човешки... Но ние следваме сърцето си, защото разумът често се замотава :)

Светъл ден още веднъж, Тили!

Честито Рождество Христово!

Хубаво ти е било - сред хора по човешки - докосването до Рождеството чрез другите...

И вече ще ти е по-леко сред тези хора.

Нека нежвостта, точното око и умелата ръка никока не те напускат :))))
Празнично да ти е, Благословена!

Приятелче и бойно другарче, бях се затъжила... зачезна Коледно!

Права си - определени граници се преминаха. Щом ме изтърпяха и да ги снимам, можеха да ме изгонят... колко му е :)))

Но испанската муха си е испанска муха... и тук определено, Оня Горе, има някакви планове... ама още не съм го прозряла поне като скелет, за детайлите - да не говорим!

И една забележка: обичам хората, които и каквито и да са. Хората, които ме познават, имат едно странно свидетелство за мен: "Тя е много човечна, но..." Измисли си края, както ти отърва... Но... и тук следва моето продължение: "Никога не ми е било леко ... сред хората". Не знам как е било с М.Горки и неговите всеизвестни университети :)))))))

Целувки, Сладкодумост! И да ми рапортуваш слез колко време е отщумяла болката и цялостното неразположение :))))))))

Очаквах този разказ :) Знаех, че ще го има :) Благодаря!
Честито Рождество, Боди!

Имам извества представа за католическо богослужение от Чехия, но онова беше по соц.време, сигурно сега са по-свободни...
Хората знаят как да превърнат празничните дни в празник наистина, а не в безкрайно ядене и пиене...
Поздрави!

Да не говорим за протестантството. А нашите дуднат неразбираемо в грамадните си бради. И вярват в Бог, колкото всеки атеист. )))
Православието е нож с две остриета, уви. И двете са ни поразяли.

Има много неща, за които да живееш на този свят, но за мен най-голямият дар и най-голямото предизвикателство е да се научим да живеем хармонично заедно :)))))

Благодаря, че се отби! Високо ценя твоята човечност и будния ти, търсещ истина и справедлиност ум :))))))

Светло да ти е! ххх

Добре си ми дошла: Честито Рождество Христово!

Майка ми, докторката, често повтаря една мисъл (не ми се рови в мисълта ми, за да й препиша по достойнство авторството:) - Лекарю, първо излекувай себе си!

Та и аз така, ако трябва да науча някой друг на нещо, първо самата аз трябва да го науча, да го овладея :)))

Професиите ни са такива, че работим с хора. Ако не знаем как да се свъпжем с душите им, колкото и добри специалисти да сме иначе, работата ни винаги остава някак половинчата :))))))

Аз привидях в тази меса учителството и ученето как да изразяваме по-свободно и пълно заедността си. Но ти или майка ми може да привидите другото - лечението и самоизцелението :)

Радвам се, че се отби при мен!

Не съм склонна да приема крайната ти теза... Като организация в момента Църквата е корпоративен институт, като много други бизнеси. Сигурно и това трябва да го има... за да осигури съществуването и (само)издържането си. За съжаление в БГ май е останало само това... защото забравиха за основната си мисия - да бъдат проводници между Бога и хората във всекидневния и отвъдния смисъл на думата...

Православието има отделен път... за добро или лошо. Склонна съм да виждам доброто - ролята му за създаване и опазване на славянската азбука, основата за развитие на литературните езици на част от славянството... В България - за опазването на народностния дух и изграждането на нацията като отделна цялост... сред другите народи.

За съжаление в БГ църквата беше унищожена... по всеизвестни ни причини. Сега е просто една корпорация - машина за пари. Уви :(

Здрав бъди! Нещата могат да се променят. Зависи от волята и енергията на хората.

Благодаря за приказката :)

Пожелавам ти вяра и вдъхновение, сили и дръзновение!

Светло и леко да ти е! Връщам ти пожеланията с колата, че всички да си имаме по много :))))

За някои...
Има един румънско-френски философ - Емил Чоран, коъто казва, че Бог е бездействието / почивката / на душата... Бог спасява душата от лутания. Той определя какво е добро и какво е зло, той определя рамката на Божиите заповеди, канона, според който трябва да се живее... За някои хора това е жизнено необходимо, особено в мигове на мъка и търсения...
А за ролята на Църквата в Испания - тази и роля е обработвана със столетия... Но явно е и усъвършенствана, за да съответства на съвременното мислене на хората... За това обаче трябва да си пастир по призвание...
Поздрави!

Мир и хармония в душата ти, благоденствие в дома ти - където и да се намираш!

Благодаря за този разказ, беше ми интересно!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

http://store4.data.bg/angelhell/vesela_koleda/vesela_koleda.swf

Емил Чоран е твърде известен и може да си позволи да казва какво ли не... Бивайки философ, неговата работа е да предизвиква размисли, понякога и чрез парадоксални тези. Като тази например :) Не бих се изразила така, че Бог е почивка-бездействие за душата... по-скоро, че е баланс, примиряващ и екзистенциално-(логически)-обвързващ крайностите на дуалността... но това е друга голяма тема, която за сега ще я оставим отворена и... настрана

Като се замисля за пътя на Църквата в Испания .... брррр.... от Инквизицията през йезуитите та до днес.... направо невероятни лупинги и трансформации...

А за призванието си права, неслучайно на английски освен vocation си имат и calling - онова, за което си "повикан" :) Всеки си го знае вътрешно, понякога не е съгласен с отредената му роля... и затова (често) виждаме и чувстваме "хора не на мястото си" :)))))

:)))) Поздрави!

Благодаря за пожеланията и благословиите: нека първо да се върнат към този, който ги изрича! Така е справедливо!

Радвам се, че ти е било интересно. Заповядай пак, когато и да е :)

Благодаря за поздрава! Пробвах от различни места да го отворя, но не става... Въпреки това предполагам, че е чудесен :)