Ето че това, което ми е било предначертано в звездната карта (хороскопа), най-после се сбъдна. За начетените в това поле на човешкото знание ще спомена, че Луната ми е в 12 дом: с най-краткото значение - изгнание, затвор, болници.

Изгнанието може да има най-различни значения – като изброените по-горе. То е състояние на духа, повече отколкото е „ограничение” на тялото.  Ако фантазията ви е достатъчно развинтена като моята, може да сте изгнаник в своята собствена родина. Което беше доскоро. Този тип „изгнание” е свързано с ограничения от всякакъв характер, но най-вече да не бъдеш себе си: да не можеш да се разгръщаш като личност и професионалист, защото средата е прекалено враждебна към теб (който и какъвто и да си, с уточнението или по-скоро стигмата „идеалист”J

Така се случи, че Съдбата ме изхвърли... да думата е точно „изхвърли” или „изплю”... в Испания. И то не къде да е, а в областта Ла Манча... основното поле на развитие на действието в романа „Дон Кихот”.  Когато на 13 октомври ми го съобщиха (да не забравяме, че Христофор Колумб е открил Америка на 12 октомври J)... още не бях сигурна, че откривам своята Америка или че като един Дон Кихот ми е време да се върна към корените си – демек вятърните си мелници J Последва месец на изключително българско тръшкане и кански съмнения, но в един момент надделя символността на случващото се и дълбоко вкоренената ми вяра, че човек трябва да следва Пътя, колкото и да не може да го определя (съвсем съзнателно, т.е. рационално и с оглед на всичките си вкоренени предразсъдъци).

Така, макар че и да изглеждаше, че не искам, а всъщност го желаех от цялото си същество, в разстояние на един месец си купих билет, стегнах си куфарите и се разделях на порции с приятелите си. И въпреки че договорът ми да е за половин година, имам чувството, че се разделям „завинаги”. Харесвам английския израз "for good" or „for the better”, защото той казва нещо повече… за тези, които знаят J

Не знам оттук нататък каква ще е съдбата ми. Или предпочитам да не знам... Някак си е по-спокойно да откриваш всичко на порции. Но колкото и да е странно, тук в Испания, не се чувствам „чужденка”. Вярно, не знам езика им, а Испания е за „испанците” или поне за испаноговорящите. Те не си обръщат езика като нас да говорят чужди езици. Боже опази, да ги знаят в подробностите J Но тук ако си образован, знаещ и можещ, си просто на почит и уважение. От хората. Нищо че техните власти ще ме прекарат през процедурата... „вземане на пръстови отпечатъци” отново, за да ми издадат еквивалента (испанския) на паспорт... за обръщение... каквото и да е (административно, финансово, човешко) в рамките на държавата Испания. Тук се задава въпросът (най-вече от испанския ми шеф, който ходи с мен по мъките часове наред)... „За чий... е европейското гражданство?”, което би трябвало да служи  като „универсален вход” към всяка европейска страна J Европейското гражданство е нещо, което все още е твърде на книга... и аз съм „българка”(bulgara) в Испания. Добре, че не съм “тъмен балкански субект”... Ама знае ли се J Казуси....

Хубавото на моето изгнание е, че аз съм в средите си. На образованите. На учителите. Поради тази причина въобще не се чувствам в „изгнание”, въпреки културните разлики, които общо взето са стресиращи, но се опитвам да ги приемам „позитивно” J Макар да е стряскащо (поне за мен) да си определим среща или начален час за някакво събитие и то да е ... „отложено”

(ако това е думата за появяването на участниците) в толеранс от 15 минути до час-час и половина J За мен е.... нямам думи!

Второто разбващо нещо е „сиестата” – това да прекъснеш работния ритъм с 2 до 3 и половина часа и след това да работиш на пълни обороти отново J Те може и да си поспиват в това време. Но аз ако спя или просто се отпусна... пиши ме бегала след това J Но те са си такива. That’s that!

Възхищавам им се за две неща: че частният и публичният живот са ясно разграничени и няма смесване между тях. Въпреки емоционалността си, която могат да проявяват и в двата модуса, тези две сфери са ясно разграничени. Нищо общо с българското интриганство и кой кум, кой сват, кой на булката брат J Когато работиш – работиш, в другото време – прави каквото искаш!

Другото, ккоето ме впечатли е нивото на компютърната им грамотност (вероятно съдя „прибързано”, но говоря най-вече за най-консервативните среди – учителските!) Е, как пък не видях учител без личен лаптоп – не знам дали са им служебни или си ги купуват, но това да влезеш в клас с материали размножени за всички, приготвени или копирани от теб, си е просто... в реда на нещата. „Задължен” си... по един или друг начин. Не че в България това го няма, но знам, колко трябва да се молиш или искаш разрешение или други подобни „неудобни” рутинни практики. Тук всичко е организирано така, че ако си учител – твоя е е думата J

Сигурно още може да пиша за нещата, които ме стряскат, като сравнение... Но засега не искам. Даже ще бъда съвсем откровена. Ако мога... съвсем ще изтрия впечатленията и рутините си от България. Българите сме надарени с огромни знания и можения, но само ако забравим „българското” (българския манталитет и българския не-мокаятлък) :((

С поздрав към всички Ви

Излишно е да казвам, че емоционално ми липсвате. Но повярвайте ми.... това, че не контуктувам тук с българи е... „благословия” J

 

Ваша (до мозъка на костите си)

Свобода

 П.П. А това са ми вятърните мелници :)

Едновремешните



 

 

 
И съвременните :)


 


А това е бикът, който трябва да се хване за рогата :) Но като всичко българско и родно е малко "сбъркан" в ракурса на представянето и възприемането :)))

   

Да ти е добре там - какво повече? ;)

За мен продължава да ми е странно как ще съм "успешна" навън, когато същото - при много по-тежки условия и с много по-добри резултати - не ми се влиза в подробности... го "мога"... но в българия ще те удавят в капка вода, ако могат, а навън ще те поставят на пиедестал....

Ако това някой може човешки да ми го обясни, отвъд сентенциите, които всички знаем
Аз не знам :(

А ти си покорявала Ла Манча!:))) Маняна, маняна... Всичко ще си дойде на мястото по Божията и звездната воля. Имам близки в Испания и те твърдят, че испанците са сърдечни хора. А нали това е най-важното. Пожелавам ти ценни приятелства и духовна сила и удовлетворение! В успехите не се съмнявам. Ти си успяла вече. Сърдечни поздрави и пиши като можеш!

Трий! Трий "впечатленията и рутините си от България"!
Понякога си мисля, че ако всички, живели извън България, в един момент се върнат накуп - с новото си мислене - на абсолютно всички държавни чиновници - от най-дребния до най-великия - ще им се стъжни животът. И изобщо обществената атмосфера ще се промени. В чужбина си носиш същите качества, които си имаш и в България, но мисленето ти се променя - включително и заради отношението на околните към теб. Наслаждавай се! И се връщай променена! :)
Много се радвам, че се обади - откога те чаках :)

С риск да бъда груба, не мога да липсвам на никого - аз съм имамнентност, която всеки носи :))

Относно приживяванията ми в Испания: ще пиша! Имам много материал за споделяне - позитивен и негативен.

За мен важното е движението.... и липсата на страх или по-точно преодоляване на страха (защото всеки го има) да се впусне в приключение, което надхвърля "капацитета" му - не теоретическия, а практическия :)

Благодаря ти за милите думи. Испанците са наистина сърдечни хора и умеят да приобщават, което няма как да им се отрече (това не важи за нас, българите :()

Ще се постараем да бъдем и тук българи, но в другия ни модус, като споделящи и разпръскващи, това което знаем и можем... А повярвай ми... ние наистина сме корифеи в това. Нищо че никой не ни го признава :)))

Не гради такива надежди :) Вече сме го пробвали и резултатът е... фиаско :) Проблемът не е в настоятелността на тези, които са се възправяли, а в мощността на отката, които са насреща. Не знам дали лично си се срещала с "тях", но аз съм. И някак си по стечения на обстоятелствата, те винаги са ми били "шефове" - т.е. в тях е бил хлябът и ножът и те те назначават или освобождават.... Просто не ми се мисли как бих оцеляла, ако нямах и "приятели", които ако не друто, са ми осигурявали позицията на "знаещия" ипи "можещия" плебей :) Смея се, но не ми е смешно :(

ти навсякъде ще си си Ти. Ако там се чувстваш човешки, значи там ти е мястото в сега. Иначе време и разстояния не съществуват. Но пък има случайност(случваемост). А случайността знаем е логиката на Бог...Прегръдка ти изпращам...нашенска си, топличко сърдечна :)))

Стопли ме прегръдката ти! Права си, разстояния (поне географски) няма. Мислещите, чувстващите, знаещите и можещите хора навсякъде са едни и същи:) Но тук е качество, което се тачи, и те кара да се чувстваш като част от мрежа, която лови и отсява и важното, и неважнтого (да не използвам други нашенски епитети)
С обич и ххх

с фотоапарат в друга, с размножените снимки в трета и с усмихнато съзнание на излязла от абсурдната ни действителност, от която отдавна съм емигрирала:)))

Час и половина, викаш, добре че не е Бразилия - там се уговаряли за "Маняна" - пък ако не стане същото денонощие - и утре е ден...

Много ме радваш в това ти звучене - имало значи хора по света, които си уважават учителите - бре-бре! Кефи се на воля! Късметче ти е:)))

Обещавам да изпълня всичките ти препоръки. Честна пионерска! както му викахме някога :)

С обич
Hugs & kisses

Драга ми Свобода!
И аз имам сантиментални спомени от Испания!Имаш ли възможност,остани там за по-дълго време!Здрава бъди!

Радвам се, че имаш възможност да обогатиш светогледа си с този период извън България.

поздрави:

и името ти на място

добре по/паднала :)))

Откога го чакам този пост!
Сигурен съм, че намираш вече себе си...
Много ни липсваш, но не ти е мястото при нас(...)!

а комунистическо-ориенталския манталитет

ще се радвам да продължи общуването тук

Знам, че си пристрАстен към Испания :) По стечения на обстоятелствата, голяма част от приятелите ми са ...
Надявам се да съм здрава. Иначе... всичко се обезмисля или се превръща в борба на друг фронт - телесния :)
За оставането... ще видим. Това е уравнение с много неизвестни. Но хубевото е, че можеш да се тествеш в други условия.
Поздрави!

Радвам се, че се появи! То ти сигурно си си тук, ама аз не шетам много-много из блога.

Прав си, но само донякъде: половин година е страшно много време, особено ако живееш интензивно като мен :)

За светогледа, определено споделям. Всеки народ (или нация) си е отделна направа и оцветява света около себе си по уникален начин. Няма как, ако си потопен в определен психо-културен ритъм, да не приемеш нещо от него. Дано само да е ... за добро :)
Поздрави!

Имаше и ред други синхронии по пътя, ама ще си ги запазя за себе си. Да, определено е достатъчно символно натоварено, а се надявам да науча и мното тук :)
С обич

Стига подкукуросвал :) Ако не беше ти, поне още две седмици нямаше да пиша. Достатъчно ли е да кажа, че след написването, разговорите - он и оф-лайн в петък вечерта, целият съботен ден изкарах в леглото?!
Изводите на Александър Морфов, от статият, която ми препрати, http://vbox7.com/play:3f5b8290&start=22&r=emb
важат в пълна степен и за мен, макар и в моята "невидима" за обшеството област :) Когато пътуваш към 50-те, имаш достатъчно много натрупвания, за да приемаш всичко за "чиста монета"... Но ние доста дълго сме говорили за това. Вероятно тук не му е мястото :))

Относно манталитета: трудно е, ако не и невъзможно да се отделят наносните пластове в него. Той просто си е единен като съвременно проявление, независимо на кой исторически период ще го отдаваме. Въпросът е как да се промени и имаме ли сили да го направим. При това не всичко е за "изхвърляне". Вероятно по-скоро трябва да се мисли за трансформации и преосмесляне, което е по-практически насочено и по-малко идеологически "сгигматизирано"
(ако това е точно формата на думата :)))

Общуването никога не се прекъсва. Дори и със смъртта. То само се видоизменя :)))

Поздрави!

На добър час Боди!!!!!!!!!!!

Пък хайде и на теб ти се отвори парашутът за там, накъдето те тегли сърцето :)))

Етооооооооооо, виждате ли?
Започна се!

да удължиш договора си и...ти знаеш какво още:))))))))
Поздрави!
:)))

Приятелки мои, златни!
Благодаря ви за всичко... най-вече, че сте широкоскроени души и имам щастнието да ви познавам!
ххх

Така те искам - с големи бели букви. Не помня предишните какви бяха, но не бяха такива, нали?
Свободке, просото бъди щастлива.
Целувки на ИСПАНИЯ. И прегръдки!

Рая