Днес се чувствам прекрасно. Парадоксалното е, че се чувствам прекрсно, защото се страхувам. Страхувам се от неизвестното, страхувам се от себе си (егото си), страхувам се, защото съм изморена и изхабена... от простотия, която сама си нанесох, защото преди много години прегърнах една земя и един народ. Впоследствие прегърнах и хора по пътя, които ми станаха роднини и приятели. Впрегнах се в паяжина (web) и останах вярна на лепкавостта й.  Щастлива съм от адреналина, който Страхът налива в мен... докато ме изтощи... до крайност J Ега ти... щастието J И ако това не е „дрога”?!

21 години впоследствие на „водораздела” (всъщност 22-23, ако трябва да бъдем верни на лично-житейските факти и избори) светът въобще не ми изглежда същият. Българският свят, българското веруяю и българските хора. Те не са онези, от моите спомени. Всъщност тях въобще вече ги няма. Някои буквално, други – символично или алегорично. Няма я канавата, която ме държеше тук. Няма ги онези сърдечни хора, с които споделяхме живота си в добро и лошо... от глупост и ... до глупост. Сега има индивиди. Кастово разделени, на прослойки и доходи. Хора, които все по-рядко ще ме поканят в къщите си, защото бранят територия. Хора, които все по-рядко ще ми направят услуга, само защото им идва отвътре. Е, може и да ми я направят, но преди това ще са си сметнали „дивидентите”... и аз вече не съм човек, личност, а се превръщам в... „стока”.

Не искам да абсолютизирам. Останали са неколцина мохикани, с които все още изпушваме по една лула на мира, след като сме се изпокарали за „политика” в най-общия смисъл на думата. Неколцина, с които впоследствие сме се срещнали и припознали, балансирайки по тънкия лед на различията, само защото сме разпознали някаква тъкан на „душевна близост” сред общата метастаза на материалността.

Замислих се за това днес, не само защото ми предстои дълго „отсъствие” (за моя радост) . А защото имах в последните няколко дни „сърдечни” и истински разговори с хора, които ценя и обичам. Които не се крият, не лицемерничат или остроумничат – за чужда сметка, независимо дали лична или „национална”. Бивайки изтънчени, някак си не са .... досадни. А откроенията им така и никога не досгинаха и не достигат границата на простащината и фамилиарниченето, което обикновено... ме взривява J С една дума, в последните дни... имам онова общуване, което ми липсва от години! Дали това се дължи на „перспективата” да не ме видят за дълго време или се е сменила перспективата на времето =) Не смея да гадая!

Но понеже днеска е два пъти малкото „господарско число” (11.11) ми се ще да поздравя всичките „малки годподари”, с които се срещнах в последните дни! И да им пожелая да „господаруват” J Точно и само над себе си! И над никой друг! (Защото за това ги обичам – в срещането на равни с равни!). Защото Животът е Мрежа J) Независимо дали ще „позволи”  да изтече през нея живителната вода или ще я използва да хване риба J)) Ако разбирате иносказанието J))

По този случай, а и изобщо: Бъдете щастливи и благословени!

А най-странното е,че и аз напоследък се чувствам прекрасно!
Казвайки,че ,,Живота е мрежа,, първо се присетих за Ал Кайда и едва после за Интернет.Светът се променя постоянно.И постоянно е един и същ.Факт и парадокс едновременно.И моят свят не е такъв,какъвто беше но...Трябва и това да се понесе...

Животът е и двете: и Ал Кайда (в нашенския си вариант, която всеки си има, макар и не с толкова терористични мотиви:), и Нета :)
И да... каквото и да дойде, трябва да се понесе... за да се пренесе... другото :)
Поздрави!

Забравих да ти спомена,че Бог(Аллах) ни дава толкова, колкото можем да понесем.
И хубаво, и лошо...
Всеки миг сме на изпитание!

P.S.
Ако със споменването на Аллах ще ти изгоня някаква част от феновете - читатели, спокойно можеш да ме изтриеш...

Вероятно и ние се променяме, знам ли?

Благословена Бъди, Многоликост. Голямото ми благодаря за Фреди :)

на криле да отлетиш и да се върнеш !

Няма нищо - така е, сега ние сме Пазителите на времето.

Я се освободи от някои "условности".
"Душата си избира свое общество,
после вратата - захлопва!"

Ако си в това общество - то си е "завинаги". Другото - няма значение!

Почерпи се на воля :)

Благодаря за всичко. Особено за Пазителството :)

Само не разбрах нещо, казваш:

"от простотия, която сама си нанесох, защото преди много години прегърнах една земя и един народ. Впоследствие прегърнах и хора по пътя, които ми станаха роднини и приятели."

Ти не си ли българка или говориш за нещо друго?
Сори, но не съм в течение.

Българка съм по рождение и ген. Но не и по манталитет. В последните години, това ми качество се превръща е (само)убийствено :)

" Хора, които все по-рядко ще ми направят услуга, само защото им идва отвътре. Е, може и да ми я направят, но преди това ще са си сметнали „дивидентите”... и аз вече не съм човек, личност, а се превръщам в... „стока”. "

Преди седмица най-близкият ми човек в Търново/ уж/ ми каза, че услугата, която му предлагам не му е изгодна. Забрави, как преди година и половина аз му намерих работа, и как двадесет години жена му си лекува зъбите безплатно при моята. С която на всичкото отгоре са първи братовчеди.
НЕ се коси, ти да си здрава!

Благодаря за споделеното, а и за пожеланията!
Всъщност това е основният ни проблем от сега нататък: да запазим здравето си. Макар че не вярвам да престанем "да се косим" :)

Нали заради това непрекъснато "косене" сме и тук! За да го разтоварим, разпръсквайки го по мрежата :)

повече или по-малко. Не знаем от къде ще дойде удара, че да се предпазим, а от предишни негативни ситуации все ни се струва, че непременно ще има удар. Ами какво пък, ако този път пробваш да си дадеш кураж и да вярваш, че всичко ще се нареди отлично. Пожелай си най-хубавото, представяй си го непрекъснато като вече действително. Наслаждавай се предварително, изживей прекрасни моменти в мечтите си. Какво губиш? Ако дойде удара, ще те заболи, но ти вече си имала и хубави моменти, а ако не дойде никакъв удар, колко жалко, че толкова време си треперела от страх за нищо и сега чак не можеш да се зарадваш, защото пак се страхуваш (този път, защото ще загубиш това което си получила).
Пожелавам ти онова хубаво нещо, което непременно ще се случи! Само стой отворена, за да го получиш. Отивам да кажа на звездите, че си готова. :)))))

Благодаря за подкрепата. Отивам при прекрасни и топли хора. А за другото - ще видим. Не искам да затварям нещата в своите собствени представи. Искам да видя по-голямата картина :)
Поздрави!

След срещата ни мисля ,че още по-добре те разбирам .Нека бъда честна- толкова добре и толкова вярно написано ,че чак нагарча..
Прегръщам те и се радвам ,че те познавам .Надявам се да не съм била много напориста в разговора ни ,макар ,че го подозирам ,но то бе единствено защото за малко време се опитвах да кажа повече/ обикновено в такива случай не се получава....../

Всяко нещо се случва когато и както трябва :) Не винаги сме "подготвени", но винаги сме готови. Останалото е работа на ума и сърцето :)

И аз те прегръщам! Благодаря за времето, отделено за взаимно споделяне!
Всичко си е на шест!
ххх