Може би ще си легна

И дори може би ще заспя

В онзи сън без сънища –

Най-много отърващия миJ

Бях със всички,

Изпокарах се със света

И сега ми е леко:

Нищо не задържах

И всичко изхвърлих.

Лека като перушинка

Ще летя над дирижабъла,

Отдавна катапултирал ме –

По несъвместимост

Изоставил ме да конструирам

Индивидуален летателен апарат

(скоро няма да бъде измислен).

А аз ще се нося над онази сънна гора

И в онази невероятна утрин

Ще благославям злощастната си съдба,

Научила ме ...

Да разчитам

Само на себе си.

Като част от паяжината,

В която така и звъня,

Но съм глуха за всичките й

Детонации...

По Пътя J

като си поет, свободен ли си??
Че на мен ми е трудно да различавам свободата в поезията от поетичната свобода. Ма кво пък ... "глухотата звъни в детонации"

Това е абсолютната безформаност, защото свободата може да значи и това :)
А как звучи глухотата... е наистина висше майсторство, ако се... заслушаш :)))
Пък не може ли да й отдадем заслуженото, ако позволите... пък и да не :)

Няма нищо, което си струва да му се страхуваш - човекът е издръжливо копеуе

И да, макар и да не сме ние измислили света, той не може да живее без нас, затова трябва всеки ден да го измисляме наново и да го слагаме в ред:)))

Я погледни пак. Дали пък паяжината не е netwerk;
Аааааа, ама ти добре ли чу?
Я се заслушай пак. Дали пък твото звънене не е the Gods voice?
Ама ти наистина ли мислиш, че живееш, защото разчиташ само на себе си?

Написах ти коментар в "следващия" пост - Нетът го изтри. Къде от суеверие, къде от това, което не винаги открито казвам, смятам, че така е трябвало :)

И все пак, с риск пак някой или нещо да... да кажа: да, съществува "мрежата". Ние сме в нея непрекъснато, но понякога се включваме и изключваме по желание или защото просто "гърмим" (като бушони). Не знам как е за теб, но ... особено, когато има особено "поръчение", то е ... ясно :) Понякога се спичаш, друг път - просто си го играеш като детска игра. Зависи... от много работи :)

Дали разчитам само на себе си? Зависи какво влагаш в понятието :) Аз поне не влагам "егото" си. На него не разчитам особено. Но на Себе си - Да! А това мое "Себе си" не е тук :) Иначе личността си я използвам по предназначение - играя чрез нея театъра, който трябва да разиграя, за да постигна някакви цели и... резултати.

Забавлявам се. Но в моето забавление филтърът е плачът. Това няма да ти го обяснявам защо :) Ти си психологът по професия, ти ще се сетиш :))))

Май пак те пропуснах в "отговорите". Но понеже си знам, че ти си ги имаш и без мен, пък и в доволно подобен формат на моя, хич не се стряскам =)

ПИЖ е ввсъщност ЖИП и ти си напълно права! Но малцина са стигнали до този извод... не знам на какво се дължи :) Да не говорим, че някои го разбират съвсем буквално, пък и превратно :)

Но да живеят всички истин(к)и, защото те палят хората да са това, което са. И дано поне себе си слагаме в ред, защото Животът - не можем. Просто това не е нашата задачка. Нашата, за щастие, е по-ограничена :))))
ххх