По-долу ще прочете какво се правии

Архангеловата задушница наричана още Архангелска задушница, Рангелова задушница, Хрангеловото одуше е една от трите най-големи.
Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден - защото събота е отредена за ден на покойниците.

Във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави Обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ.

На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. Най-възрастната жена прелива гроба с червено вино. Ритуала по преливане на вино започва от мястото, където е главата на покойника в посока наляво - прави се три кръга по края на гроба.
Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия.

На Архангелова задушница така както при другите задушници се правят общи трапези. Наричаната още Голяма задушница тя е последната за годината, за това на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем различни ястия (между, които такива любими на починалия) за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се изсипва на земята и споменаваме починалите с думите "Бог да прости".

Правят се помени или наричани още раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини дошли на гроба на починалият, а също и на другите хора около съседните гробове, дори непознати.

В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното - за спомен на Христовата жертва за нас.

http://www.hera.bg/s.php?n=304

Но аз няма да Ви говоря за това J Почитам традицията и тя е важна.

Архангеловата Задушница преди много години ме накара да бъда себе си, докато съм жива. Разказвала съм го този епизод.

Днес брат ми ме „сеирдиса”, докато обяснявах, че не е добре да празнуваме рождени дни на този ден. Дали е прав? Не знам J Знам само, че половината ми роднини са родени около този ден – за добро или лошо! И че почитам ведно живите и мъртвите, щото продължавам да разчитам „енергията” им, независимо, че уж са „напуснали”J  

Вече все по-малко разчитам на „хората” около себе си, за да ми дават напътствия J Обичам ги (ви), дори и на този „изправящ” ни ден: независимо дали са/сме „живи” или „мъртви” J

 Salve!

макар и да не сме в православния обичай.

Не те конфронтирам. Просто любопитствам.
Аз съм "религиозна", доколкото практикувам "религаре" - свързването с другите, които са около мен. Защото няма "община", ама аз си я измислям и искам да я практикувам! Слугувам им, дундуркам ги, моля ги, да направят нещо - общо или само за себе си! Била съм изключително почитана и изключително низваргната. Ама пак съм си :) И продължавам да се "моля": защото за мен Животът е свързване с другите, дори и да не е по моите "принципи", но винаги според моята - любов!
ххх

т.е. - в обичая на онези, които имат нужда да ги обичаме - защото сами не могат да решат да си простят - за живите
- според моята духовна връзка - за мъртвите.

Винаги в такива моменти съм пазела децата или бъдещето - зад мен е имало други. Сега аз сам на тънката граница между мъртвите и бъдещето - същото е - не трябва да променяме нещата - миналото се пази само, бъдещето трябва да се опира, някъде, но не да преминава границата или да се обръща към нея.
Иначе няма да има смисъл цялата тая каша, наречена "живот".
А в църквите влизам понякога - тихо е и е прилично - да си помисля за историята - с бога се общува по-добре под небето...