Няма да Ви обяснявам току що какво се случи - с нета и обслужващите го:) Лично аз се забавлявам, макар и да умирам в спазми от кашлица (буквално). Да ни си помислите друго? Самопредизвикани са?!

И така:

Отсъждането

Днес, като всеки ден от живота си, се смея... под сурдинка. Защо го правя така ли? Ами не от страх от отхвърляне. По скоро от страх от нанасяне на вреда.

Много добре ми е ясно, че хората живеят живота си. И особено днес нямат нужда от „пастори”! А пък аз нанасям „разсъждения” и предизвиквам „откати” J Без да съм въведена в санJ Пази Боже! Някак си вече не мога да бъда и „учител” (имам предвид матрицата, която те въдворява в параметри и показатели J)

Някак си, от някои, които намирам за смислени, ми е била вменена роля J Помня ги всичките, макар да не мога да ги „изтипосам”J Слава Богу, че щяха да бъдат разпнати! Както и аз!

А сега си отивам в ъгъла: където майка ми ме накара да стоя с вдигнати ръце за простъпка (която не помня), но всички съседи можеха да ме видят J

Все съм там: защото съм бунтар, който не надрастна „възрастта” си J

 

Свобода! :))

Поздравена и ти да си, panazea,
:)))

браво