Във фунията на черната дупка

се изработват частиците небеса,

които по разсейване или по индукция

попрескачат от тази страна.

Смешни са етикетите,

неориентиращи във същността,

но как ще придобиеш ценности

без да си далдисал за тях?

Без да си се обърнал навънка с хастара

и да събереш жило за мед.

Обожавам остроумните думи,

но по тача смели сърца.

По тача шамар през лицето,

нежели скъп кинжал във гърба.

И съм щастлива с кометите,

изгорели... за кьорфишек светлина J  

 

кьорфишек светлина!
That's the Rub!

Това е в неравноделен такт и в дисхармонични дисонанси! Не е за блогрол! Но да, държа на "кьорфишек светлина"... Щото така ми се "дава" в неполочуващото полу време :)))

... частиците небеса... които... прескачат от тази страна!

Винаги съм възприемала черното като тежкарски цвят - като кадифе, като нощ да се прибираш от работа сред звезди и щурчета и без досадници, като черна дупка или врата към други светове напряко - ами хубаво си е! Естественият цвят на небето си е таман черно на дупки:)))

Естественият цвят на небето е тъмно синьото, не черното! Най-официалният цвят, ever, не само дето майка ми ми го дудне :) С извинение: ние "рисуваме" цметовете чрез вибрациите си! Аз имах привилегията да се видя като "завихряне на цветове":) Не се харесах: защото знаех параметрите :) Не земните :)

за кьорфишек светлина - !!!! Страхотно! Това си е находка!

и АЗ ТАКА НАМИРАМ :)