Обърка се света и вече всички пътища са „правилни”:
изтеглям скъсаните нишки и си правя люлка
Нагорето е долу, като във con-descending:
в стомаха ми припърхват пеперуди – никога неканени –
подклаждащи старателно отглежданите фобии.
Попарена в сценичната си треска замлъквам насред ролята
и нямам глас: редовното препушване си казва думата,
ошкурва всеки порив все по-пламенно, дордето пръкне
най-простият си карбонатен въглен, припарващ с неизказаното.
Прикривам се със плаща на нощта – единствената ми стихия
където истинското среща себе си в претакваното
в стари бъчви младо вино. Ах, горкото!
Събличам обръчите от сърцето и безкорсетна пропълзявам
върху остъргващата козя кожа, разпъваща се, за да пази някого.
Не знам кого. Защото образът е толкова размазан.
На среща със безплътните се чувствам глупава –
непатентован, опитът прехвърча сред искри и губи се
в вибрации, просмуква се навсякъде, където съм била,
да черпя без да помня и без да съм го искала...
Бих искала поне за малко да заспя, но...
Всичко е със гриф: „немедлена задача”.
Обръщам гръб – да носи, щото може!
И свивам си сърцето в гърлото – онази шепа, във която
май всичко е възможно, защото е протегната към другите J
Оптимистично ми звучи макар,че ако питаш мен,Света никога не е бил подреден.
Може би,както споделя Стефан Цвайг,Светът е бил относително добро място за живеене допреди Първата Световна Война.После,после е дошла обърквацията...Поздрави!
Поздрави!
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer