Не ще се върне времето в отрязъците свои,

атонирани в вещ чернозем, изоставен на суховеи.

Ще лети, ще тръска бретони, ще взима завои,

ще рине авгиеви обори, над глупостта ще се смее.

Не ще се върне времето назад, не ще и да ги знае

онези всичките надробени попари, недоизсърбани:

прецизно размерващо своите вечни скрижали

ще настоява на своето, докато най-накрая го види

Изпълнено...

като се заинати и си се търкаля по пътя, ако успееш да го избуташ в някой разклон, знаеш със сигурност, че ще се търкаля и там стабилно и няма да те подведе.
От сто години си играем с него на кой ще изпревари:)))

А ние имаме проблеми с времето :) Често се разхождаме по етажите и май започнахме да развиваме височинна болест :))) Добре че е баба, онази която е вече Там, та да посочва от време на време верния етаж, докато се стрелкаме насам-натам с асансьора :)))