Реших да се абстрахирам.

Давност – незнайна.

Искат да ме кооптират.

Неединодушна съм J

Ще се прекрачват граници -

правителствата пак нехаят за последиците,

а ние ги заобикаляме

като дупки в градски пейзаж...

Нивата са с Х-изместни неизвестни.

Компютърът ме върна

десет години назад:

измерва си времето... своевременно J

А аз се срещам с оръфляци

в Ресторанта на Края на Вселената,

където си говорим за паметници

с човешки изражения

и Zietgiest. Чуждите езици

демаскират ненужната баналност,

придавайки екзотика на най-простото оцеляване.

Замислянето е дисфункция.

Останалото: преговаряна история,

от час, от който сме избягали J

Нима не е симптоматично, че навън вали сняг????

и злато в погледа, окъпан в локвите
засипани с листа,
си думаме из кръчмата на края на света:
от там светът се вижда цял
и от начало:)))

Дали "виждаме" или само го "чувстваме" изначално и холистично е въпрос на бъдеща интерпретация. Вероятно след края на експеримента :)))