Тъничка
като пушек от цигара
в шепа
или в тъмното
се провирам
към върха на левия бял дроб,
за да си напомням,
че върховете са
за отстояване,
а не за затлачване.
И да ме боли -
като мартеница,
която няма да сваля
при първия видян щъркел :)
Защото негативът
е за архивиране,
а Животът -
за изпитване на
Спектъра :))))




       

непрекъсната пътечка
към върха
на спектъра...

Да ти е магийно и на теб :))))