Брат ми

Не е пустинята Атакама,

Която ни разделя.

Ще се срещнем в далечности

Може би някога

Когато прогледнем

Но няма да е сега.

Няма да е в измамноста „мама”

Ние сме толкова различни.

Защото ...

Просто се разминахме

В... пространствата,

където разхвърляхме

химери,

а някои от нас - кой знае защо

ги помислиха,

че ще са разковничетата им

за щастие.

Някои умряха

прегърнали

детелината си.

Не децата си!