Прииждат ордите и гледам ги с покруса -

Невнятен сън на копие забит

Те бълват откровения, които

Скалите помнят като своя кръв,

Попита кротко с онзи дъжд, нацепващ

На люспи всевъзможни синеви,

Не дънна платка, своя неизбежност

Намират в срещите си с морските вълни

Приемащи характери, лица на хора,

За да ги миросат, като потопят

До дъното на общото ни горе* –

От бездната изтискан  - нов балсам J  
------

*горе – русизъм за „мъка” J

Чудесно но...Май и на двама ни фантазията е бедна,какво ли ни очаква след половин година само!

Ще ме простиш за "лешперството", ама мен половингодишната давност не ме занимава :))) Покрусена съм от исконната (като че ли) човешка невнятност, която се проявява в "ноктите на лъва" :))) И в общата слепота и вдигане на ръце пред най-простичките човешки задач(к)и :)))

То тогава и ти на мен прости!Покрусен съм сигурно повече от теб!

Поздрав! http://www.youtube.com/watch?v=-tJYN-eG1zk&ob=av3n