~
~
~
Широк е окенът като гръб

Но аз  не падам в негови прегръдки

Аз жаждам за човешки кръговрът,

Когато „аз” и „съм” приемат, че

Са врътки от по-голям човешки

Кръговрат

Където всичките въздишки и поеми

Намират себе си и своя Път.

И най-накрая могат...

Да са Себе си!

Преди Мигът на Истината

Да ги повали J))))

И да са ракойки

в себеизразяването?!

Какво пък толкоз

Те са все така Светът,

А ти си мислиш,

Че са „наказанието” J)))))))))