~
~
~


Мисля те, маме!

Бях сурова към теб, като към брат ти.

А ти си пустинна лилия:

нямаш ни бодлите, ни увереността му.

Ти си просто сирена,

излъчваща на все същата честота.

Ти не питаш, а знаеш.

Измислил си компасът, за да могат посоките

да се свъртяват в свой дом

и да се надлъгват в... надмощие,

а ти да ги прикоткваш

да бъдат по-човешки

да си позволят понякога да грешат,

белким свърнат пътеките на твоята,

Единствената,

която все още някъде витае 

и все тъй търси себе си,

докато ти вече си се оглозгал.

Отдавна й сътвори общия ви Дом,

но колко ли още чифта челични обуща

ще бъдат изтрити

преди тя да признае

свободата да бъде обичана?

 

Те носят твоя дух свободен!

Но мигър прекалена може да е обичта на майката, когато наблюдава без да се намесва и само понякога, в някоя изпусната дума, се надвесва над бездната, в която свободно падат или се възвисяват децата й?

... ама пък - абе, ние майките им ли сме или какво....
ние сме те и те са ние - ще се справим

Yet sometimes it's tormenting just to sit and look at the bubbling cauldron - ;)