*
*
*
В безвремието на българския август забиха камбаните тази сутрин. Звънът им не беше нито радостен, нито унил. Просто камбанен. Чиста вибрация, която да разтърси летаргията на прашните улици, посивелите лица и сгърчените от липсата на животворяща влага тела... разпръснати наоколо като осколки от нестихващите бомбардировки на йонните потоци, незнаещи милост и неинтересуващи се от заряда, натрапван върху нищо неподозиращите хора, които и представа си нямаха за извършваните трансформации...

Камбаните разсипваха метално-кристалния си звънтеж. Само уличините кучета настръхнаха за малко, а после се свиха по сенките или направо под палещото слънце, топлообменяйки с природата онова, което не можеха да обменят с хората – своята жажда за приласкаване... защото бяха никои, бяха натрапници в един свят, който дори не знаеше как иска да бъде уреден, но все недоволстваше от уредбата си, допринасяйки за нейния полуразпад, докато...

Камбаните побиха, побиха, пък спряха... Който чул – чул. Който разбрал - разбрал. Ама за какво ли биха? Рутинният им, ритуален звънтеж бе за извикване на паметта, спомена за едно историческо обезглавяване – това на Йо(а)н Предтеча. Всички, които имат визуална памет, си спомнят главата на подноса. Някои ортодоксални християни дори могат да знаят, че Йоан Предтеча е братовчед на Иисус, който е предрекъл идването му, макар и да е само година по-голям от него според земното летоброене. Освен това взел, че го и кръстил в река Йордан, ритуално тавтологизирайки на земно ниво онова, което му било известно и за което се борел да наложи: Божият син е един от нас, напълно наясно със земната си съставка, подчиняващ се на земните физически и социумни закони, точно защото иска да ги промени, но преди това трябва да им се „подчини”, да ги направи „свои”...

Отвъд спомена за духовния подвиг, историята разправя и разплавява нещо, което като че ли е взето от съвременните жълти вестници. Обезглавяването е резултат от безкомпромисния живот на Йоан Кръстител и неговите настойчиви проповеди, но... поводът е толкова „пошъл”, колкото и днес... когато се стигне до показни убийства. Ще използвам съвременно разказаната версия, защото е по-близка до преобладаващото т.нар. „съвременно съзнание”, което изначално отхвърля диахронността и разбира само синхронно плоскостни събития. Новоговорът е взет от Уикито:

„Наказан е чрез отсичане на главата по заповед на Ирод Антипа. Юдейският цар Ирод се опитва да съблазни жената на своя брат Филип Иродиада. Йоан Кръстител става свидетел на случващото се и се обръща към него с изобличителните думи: „Ти не трябва да я имаш!“. След тези си думи той е затворен в тъмница. На рождения си ден Ирод дава пиршество и дъщерята на Иродиада, Саломе танцува за него. След като тя приключва танца си, той ѝ се заклева, че ще ѝ даде каквото поиска. Саломе пита майка си какво да пожелае, а тя ѝ отговаря „Главата на Йоана Кръстителя“. За да изпълни клетвата си Ирод дава заповед да обезглавят Йоан и да донесат главата му на тепсия на танцьорката.

След като му отсичат главата, Иродиада нарежда да не я погребват заедно с тялото, тъй като се страхува от възкресението на страшния пророк. Затова заравят главата му на тайно и неизвестно място дълбоко в земята. Нейната придворна Йоана, жената на Хуза, не може да търпи главата на един Божи човек да остане на това безвестно място и тайно я откопава и я отнася в Йерусалим, където я погребва в Елеонската гора.

Без да знае това, когато цар Ирод разбира, че Иисус извършва големи чудеса, се уплашва и казва:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%B0%D0%BD_%D0%9A%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB

Така разказана историята прилича на историите на стотици хиляди и милиони хора, които са се борили и борят да запазят принципите си и да живеят според тях. Настоявайки чрез живота и словото си да има някаква общосподеленост, да има някакви морални устои, чието напомняне да тъче матрицата на общежитието и да задава параметрите му. Физическата развръзка на тази библейска история злокобно ни напомня, че вестоносците на „лоши вести” (за властниците) са винаги обезглавявани (убивани по всякакви начини). Архетипно, както и синхронно J

Та днес камбаните биха в чест на едно „обезглавяване”... но като напомняне, че „няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на .... Истината”, разбирана като свобода, но свобода неегоистична (за разлика от онази, която наричаме слободия). Свобода, гарантираща благото на...  другите, които са огледален образ на самите нас, макар често да не разбираме или да не разпознаваме колективния образ на „ние” и да се виждаме само като „азови” фракции на същото това засега аморфно „цяло” J