Happy anniversary, babe!

Дали трябва да подновяваме клетвите?!

***

Когато се запознахме и когато се опознавахме

дадохме само две клетви, които продължаваме да поддържаме.

И двете са южни, защото сърцата ни все така се тресат във вулканичния тътен

зад привидната студена оразмереност на януари:

затова сме и полудели компаси, където северът и югът се срещат,

за да се анихилират привидно, дисциплинирайки своята противоположност:

бясно анализиращият разум захранва нескончаемата синкопична емоция,

всекидневно сплавяващи синусоидата на битието, отвъд което всъщност сме J

 

Клетва първа (Пабло Неруда, XLII сонет от „Сто сонета за любовта”)

По гладкото море се носят дните,

наситени и плътни като кехлибар,

във който каменният хаос не докосва

на светлината строгата хармония.

 

Играе обедният час – огромен пламък, кошер, -

и ни зове зелена жажда

към гъстите листа, високо в синевата,

в света на гаснещи и шепнещи лъчи.

 

О, жажда огнена, пламтяща плът на лятото,

която смъква рая върху тъмната земя,

земята, сита на безброй страдания,

 

копнееща да има огън и вода, и хляб за всички,

и нищо хората да не разделя,

да има само огън и вода, и хляб за всички.

Без преход, като че ли направо същото, но на друго ниво на съществуването, продължава
 
Клетва Втора (Пабло Неруда, LXVI сонет от „Сто сонета за любовта”):

 

Не те обичам аз, защото те обикнах,

намразих те, когато в теб се влюбих,

очаквам те, когато не те чакам никак,

сърцето ми ту студ, ту пламъци погубват.

 

Обичам те, защото те обичам,

след нежността ми – и омразата приижда

и в сянката на скитащата си любов се вричам:

като слепец да те обичам, без да виждам.

 

Жестоките лъчи на януари

ще прободат сърцето ми навярно,

ще ме захвърлят в плен на вечната тревога.

 

А след това навярно ще загина,

ще падна поразен от светлината синя,

защото с кръв и огън те обичам много.

   

По вода да ви е.Всякога :)

Ние сме си водата. Живата :)

Че трябва да се "извинявам" на бюстителите на реда, че сме "различни" и че трябва ... в случая (лиричен) със свиване на рамене, да се извиняваме, че можем да шляпаме в локвите и да не сме... "нарушители" :) Това никога не им е пречело да ни "ошамарят" :)))))))