Днес е денят на лятното слънцестоене: времето, когато нещата да се "застоят" преди да се върнат назад, докато вървят напред :).
Което отваря мисленето към установяването на хармония и равновесие в природата и човешките взаимоотношения... нелека задача, доколкото се объркват двете стихии - природното и човешкото :)
Доколкото и двете са важни и трябва да им се намери равновесната точка, точно днес е денят за медитиране върху тяхното срещане и хармония:)

* * *

Да се излее отровата, да се излее,

за да се атенуира* в казаните на кипналата злоба

смесвайки се със съставките на легираната стомана,

от която да ковем душите си наново.

Може би за това сме били спуснати в тази земя на крайности

с цялата цветност на природата и черно-бялост на душевности

- да намерим средният път в отношенията си с другите

и да се преродим като управители на собствения си поход

в неизвестното, където важното е усилието

и съпричастността към всичкото случващо се

приоритетно извеждайки баланса между телесното и духовното

като необходимост за хармоничното съществуване:

все някъде експериментът трябваше да започне

в изключително неблагоприятни обстоятелства

за да се докаже съотношението между устойчивостта на гена

и главоломно променящото се социално устройство

и как популацията се справя с опитомяването

на външната и вътрешната природа

докато изравняването постигне критичната си точка

и обърне колелото на историята....

Засега не сме много успешни. Но експериментът продължава

Всеки ден е решаващ в морално отношение,

където илюзорната материалност е само лакмусът на ставащото....

　

* атенуирим - чуждица, от англ. гл.at·ten·u·ate: - ограничавам силата, стойността, количеството или степента; отслабвам влиянието на...

 

 

еньовчетата сияят заедно с чемериките
жълтият кантарион е поизгорял от слънцето
равнецът и дивият джоджен се кипрят и ухаят...