*
*
*

Ужасно се изместиха ценностите

и вече никой с нищо не се сговаря

Все така успоредно си вървят наративите:

за комунстите, батето, поредното дуче, за царя и за пъдаря му.

Омръзнаха всички герои и дегероизираха потеклото,

но покрай него и всичко непреходно –

като труд, чест, чисти помисли и достойнство.

На арената е само плявата, а зърното е като шлака отвято

някъде отвъд пътя. На загубилите се – късмет и здраве,

на останалите – сполука в дефиниране на бъдещето...

из трънаците. Защо ви е трънен венец като в тръни просто живеете?

На тръненото царство едниствено  хубавото е,

че не можеш да се унесеш в дрямка или в неосъществими копнежности.

Щом трънакът не може да се разчисти, значи търсим другите изходи:

дебелокожие, отдаденост на физиологичното поддържане на стигмата,

мълчаливо мъченичество и ... практическо приложение по събуждане J

Последното ако го може(х)мЕ, макар да съм малко скептична.

Превърнахме се в най-тривиални трънливи хора, за да се адаптираме

към неопитомимата наша природа на тръноопасване и тръноминиранеJ

Пак успяхме да се изхитрим и да направим пробив в световната история:

държава изядена от магарешките си тръни...

ами тъй ще е като магаретата, товароносните,

(а не онез другите – с магариите по мегданитеи по шантаните )

се намират вече само в зоологическата градина

като изчезващ, но все тъй незащитен вид, защото не е рекламодащен,

и на практика им е отрязан достъпът до ... ширналата се пустош

и „второстепенната” им, самосъхранителната,  роля

по изяждането на магарешките тръни J

Нищо ново: вечната борба между видовете.

Но ще е жалко, ако разраслото се, неподвижно растително-плевелно царство

надвие над тези, които все още могат да се движат (макар и мисловно).

Тъжни притчи...

Ама то и арена няма вече. Щото няма пространство извън арената. Това е чудесно. Ако сме оцвъкали всичко окончателно, значи е време да се появи и оня дето ходи по вълните от цвъкни:)

Мисля, че още преди хилядолетия бяха предрекли, че няма да е само един... . Пък и ние сме свидетели :)))

Остани си със здраве!

надявам се, обаче, по някое време да се уморят да се кланят на злото...

Човечетаата се уморяват да бъдат постоянни :) Независимо в доброто или в злото. Това доставя "удоволствието" от разнообразието, но също така и неяснотата в посоката на развитието :)))