*
*
*

Толкова често ме боли

от собствената ми безкомпромисност

и толкова ме е срам

от собствената ми слабост

Като двете страни на монетата –

перча се на света,

но не мога да се опълча на себе си.

Затворена като в храм,

където весталствам,

често се оказвам само проводник

за посланията

надхвърлящи способността ми за съждение

и за осъждане.

Защото не мога да понеса тежестта им.

Но все още не ми е отнета силата

на проводник...

И мъките да изтърпявам наказанията

по разпространяването им...