Когато се разсъбличаш в тъмното

и пращи статичното електричество

е най-светло за душата ти, тъмната,

прегърбена о две от изминалото,

в което е малко гордостта от корена

и все повече – помията на изпитото,

и все повече стоицизмът на спомена,

че си дошъл да извършиш необходимото

отново да ходим с челата изправени

и да ни брулят ветровете пречистващи

за да ни има, когато си тръгнем,

оставяйки след себе си

единствено и само

Истината.