История:

САЩ

Първоначално денят 25 май се обявява за национален ден (в памет) на изчезналите деца от (администрацията на)  Роналд Рейган през 1983 г. Конкретният повод е четвъртата годишнина от изчезването на шестгодишния Етън Пац (Etan Patz), потънал вдън земя на един уличен ъгъл в Ню Йорк на път за училище. Неговата история се превръщат в символ на трагедията на хиляди семейства, търсещи с години изгубените си деца, а образа му – в лице на каузата и политиката, която се подема в американското общество, за повече бдителност от страна на семействата, обществото и институциите по отношение на децата и тяхната сигурност. Истината е, че в периода 1979-1981 американските вестници са залети от истории за изчезнали деца – в околностите на Атланта, Джорджия са отвлечени десетки момчета и момичета, чиито трупове (29) се откриват в блата и езера покрай ж.п. линиите към града. Капката, която прелива чашата, се оказва историята на Адам Уолш, друго 6-годишно момче, което изчезва на територията на мол във Флорида на 27 юли 1981 г. Когато разтревожените родители се обръщат към полицията, те са потресени от неадекватността и неефективността на действията по издирването, от липсата на координационен механизъм в рамките на щата и „държавата” САЩ. Благодарение на техните усилия, както и на бащата на Етън Пац, професионален фотограф, който успява да разпространи снимката на сина си чрез медиите, става ясно, че до този момент не съществува система за реагиране в национален мащаб по случаите на изчезнали и/или отвлечени деца и че обществото трябва да се намеси. Създава се национално движение, което използва всякакви механизми за алармиране при изчезването на деца, включително чрез отпечатването на техни снимки по кутиите за мляко. Под този масиран обществен натиск администрацията на Рейгън най-после разпознава съществуването на проблема освен като обществен и като институционален и започва реорганизация в полицията със съответното изграждане на механизми за реагиране в национален мащаб, което кулмунира в обявяването на 25 май за национален ден на изчезналите деца.

Европа

Денят на изчезналите деца, 25 май,  се превръща в международен през 2002 г., когато Missing Children Europe, организация създадена през 2001 с помощта на Европейския Парламент и Европейската Комисия по подобие на американския Национален център  за изчезнали и експлоатирани деца, обединява усилията на различни национални и регионални неправителствени организации в Европа в масирана кампания по напомнянето на проблема и алармирането на обществото. За символ на тези ежегодни кампании е избрана „незабравката”. Missing Children Europe обединява 24 неправителствени организации от 16 страни-членки на ЕС и Швейцария. България не е сред тях. http://www.missingchildreneurope.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=76&Itemid=62

От 2007 г. организацията излиза с годишен доклад.

На съюзно ниво тази година Денят се отбелязва чрез символичен жест на алармиране – биене на камбаната (Ringing the Bell) от председателя на Missing Children Europe, сър Франсис Джейкъбс, и г-жа Маргарида Суза Ува Барозо, независим администратор на организацията, което се състоя в Euronext, Брюксел. На 25 и 26 май в сградата на Беклеймон, Брюксел е организирана изложба от танцуващи незабравки, дело на артиста Данг.  http://www.missingchildreneurope.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=125:25-may-international-missing-childrens-day&catid=34:upcoming-events-&Itemid=48

През 2007 г. ЕК излиза с решение за въвеждане на гореща линия за общосъюзно издирване на изчезнали деца със запазен единен номер 116 000, който да бъде повсеместно въведен от държавите членки до 25 май 2011.  До момента само 11 държави са го въвели: Белгия, Дания, Гърция, Франция, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния и Словакия. България не е сред тях.

Комисията подкрепя също така създаването на трансгранични системи за ранно предупреждение за изчезнали деца, които да помагат при издирването на отвлечени деца, като дават възможност на гражданите да предоставят информация на съответните органи в реално време.  Системи за ранно предупреждение съществуват в 8 държави-членки (Нидерландия, Португалия, Франция, Люксембург, Белгия, Гърция, Германия и Обединеното кралство). http://ec.europa.eu/bulgaria/press_corner/news/250510-missing_bg.htm

България:

25 май за първи път се отбелязва масаво като Международен ден на изчезналите деца тази година – 2010. Телевиизиите направиха необходимото за да припомнят проблема и необходимостта от координирани усилия по превенцията и разрешаването на такива случаи.

http://www.btv.bg/videos/novini/video/489903500-Mejdunaroden_den_na_izcheznalite_detsa.html

В различни градове се проведоха акции на съпричастност към проблема на семействата, чиито деца са изчезнали. В София вечерта на 25 май пред централния вход на Народен театър „Иван Вазов” се събраха хора под организационното мото "Нека им покажем, че не са сами. Днес това се случва на някой друг, а утре може да се случи и на нас" (по материали на БГНЕС)

Дали обаче това е достатъчно? И не е ли това поредната кампанийност, която бързо ще бъде забравена на фона на хилядите далавери и неуредици в държавата? И защо, както винаги, „отвън” (препоръките на ЕК) трябва да ни напомнят и да ни натискат да изпълняваме онова, което сами би трябвало да сме си поставили като приоритет – сигурността на децата ни, съпричастността с всяко едно дете в България – чрез създаване на горещи линии и трансгранични мрежи за координация?  

Аз съм ужасена от това- да изчезват деца! Безумието на времето в което живеем!!!!!!!!! И как джунглата на съвременния свят поглъща невинните си рожби!