А си помислихме, че си взехме сбогом

и смълчано се разотидохме

кой се свря под крилото на спомен,

кой се вторачи в нерадостни мисли

беше всепроникващо като в Кафков роман

малко тягостно, но не и себично,

върнахме се в началото не на шега

и започнахме отново да нищим

сякаш Големият взрив го бяхме сътворили ние

от неведение

после разчиствахме руини,

после се бихме за някакви сведения

после... забравихме какво сме били

и тръгнахме да се пресътворяваме

малко изкуствено, с небезивестни бели,

които все на другиго някак отдава(х)ме

бяхме не повече от шепа хлапета,

заслепени първо от слънцето,

после – от непрогледния мрак

и накрая – от Право-съдието:

и досега ни е трудно да се самоопределим,

защото не ни работят предсърдията.