да се плюнчиш, листейки в говорилнята- тишина

да възпираш вулканите с чаша уиски

да се усмихваш през плач, закичил сълза

която прозвънва във всяка твоя налудна постъпка

да си себеподобен в разколната гмеж

неутолимо изпиваща твоите грешки

за да те тури на кръст, да те стори земя,

върху която да бодне своето знаме пладнешко

и да празнува своя триумф...  в лудостта

на свквернословен летеж във дервишови поврътки

е участта на безсветофарно пресичащите този парсек

в електронен брътвеж, обиграни в изкуството

да не разбират, но сведущо да етикират света

(все пак живеем  във вселена, окичена с МОЛ-ове)

всъщност отдавна чакам М.О.Л.*-a да се появи

и най-накрая да ни поиска сметката J

М.О.Л. – административен жаргон, материално отговорно лице