Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2010 04:14 - Какво би направил (с оставащото ти време), ако утре... светът ти свърши
Автор: svoboda64 Категория: Други   
Прочетен: 1993 Коментари: 6 Гласове:
7

Последна промяна: 18.04.2010 04:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Това не е апокалиптичен сценарий. Това е толкова човешко, тъй като "светът" на толкова много (всички и всеки) от нас може случайно да свърши... просто утре :)

Нищо извънредно няма да направя. Ще си бъда пак същата. Ще искам да бъда с тези, които са ми "дали" и "взели" най-много - моето семейство. Ще искам да ям и пия любимите си храни и напитки. Да слушам любимата си музика (тя и така си ми звучи в главата :) Не, определено няма да искам да чета. Но ще искам да "слушам" - като за последно - всичките и всякаквите звуци произвеждани тук (много съм чувствителна към звуци и вибрации, особено, но няма да се откажа да го изпитам за "последен" път :)
Всъщност, ако трябва да изпитваш живота за последно... ще го правиш в ежедневния му модус. Защото той те формира и е най-важният. Не, никакви пътешествия - винаги ще искам да съм си "у дома". Няма да искам екзотични "хора и храни" - това е разбиващо :) Можеш да го поемаш, когато си "млад и здрав" и се (пре)формираш :) Но... ако и когато си тръгваш от тук... трябва да си цялостен и себе си. Изпитал и доброто и злото. Заобиколен от тези, които (поне претендират, че) те обичат :)

Когато моментът дойде.. никой не знае (и слава богу!) , ще съм една галактика по-богата :) Ще пея и танцувам, както когато бях бременна с децата си :)

Ще си спомням за Париж, в който никога не съм била, освен насън. Но ще повтарям:

ВИНОТО НА ДЕНЯ

Виното на деня ме хваща
посред бял ден

в червената сряда

с път който се провижда татък
и със звънтене на вериги
моите вериги

съдините
на земята
се сриват

като къща

под стъпките

но аз се спирам
всеки път когато звъннат
върху зениците на камъните.

Автор: Андре Дю Бруше

За да измия "срама на раждането", пак "там" (това е малко по-сложно и няма да го обяснявам; иначе съм родена във Варна - "враната, която никога не си намери мястото в... (разпределението на "силите", новинаги крадеше "огледалата" :)

Конкретна Симфония 1964

Като във царството на сомнамбула в магазина:
сюнгери глетчери сапуни - до безкрая
колосани дантели щампосани коприни
нозете ми танцуват очите ми мечтаят.

Отблясъци подскачат по сребърни пързалки
над розови салами над шарени афиши
Под бяла риза дреме човекът-закачалка
главата си клатушка със гръд от тел въздишка.

Девойчета минават край стари грамофони
Пресрещат ме. Усмивка в очите им изгрява
А русите им къдри по рамото се гонят
А гладките им бузи от свян поруменяват


Чадърите изпълват със шушукане ушите
Поглеждат ме любовно прекрасни манекени
И весел вентилатор бръмчи като пчелите
догдето се объркат живот и сън на мене

Автор: Доминик Трифон (р. 1950)

Не, не мога да знам :) Но ще отнеса поезията със себе си. Защото това е най-краткият път да изразя себе си, дори и да не бъда разбран (а) :)))))




Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. elineli - Разбрана си,Чудеснице:)
18.04.2010 12:32
нали затова идвам да ти чета "пътищата"!
цитирай
2. haralanov - Какво бих направил ли...
18.04.2010 13:33
Бих се молил на Бог,паднал на колене,тъй както правоверен мюслюманин пада при Каабе в Мекка!Все пак на Него дължим животът си!Важно е,а мнозина го забравят!
Забравяме и да благодарим!А трябва!
цитирай
3. svoboda64 - Да, Ел,
19.04.2010 11:49
Може би... понякога :) По-често живееш живота си като насън или искаш да въплътиш сънищата си в живота. И това се случва... Понякога, макар всеки ден да дерзаеш... по разчоплянето на раните :)
Сега превеждам една "млада-стара" душа и това ми доставя такова голяма удоволствие :))))
Мда...
цитирай
4. svoboda64 - haralanov,
19.04.2010 11:52
Това е нещо, което Вярващият прави всяка минута от живота си. Не ми е необходим Черният камък, за да го правя. Може би ми е необходимо другото, да го правя заедно с останалите, както мюсюлманите все още се събират, за да почетат заедността си. Ние тук, мислещите, сме прекомерно разделени в боричкащите се светове и не винаги се получава :)
И да, за всичко трябва да се благодари: и за доброто и за лошото. За възможността да разбираш и да (се) променяш. До последния си дъх :))))
цитирай
5. haralanov - Здравей,Свобода!
19.04.2010 21:49
,,Ние сме прекомерно разделени в боричкащите се светове,,.Извини ме но моят и твоят свят не се боричкат..:)))То няма и как!Живеем в един и същи свят!
цитирай
6. анонимен - viagra online shop
07.07.2011 02:33
Beneficial good thoughts on this site.I’d like to urge current trends in similar to like burger. Whatrrrs your opinion?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: svoboda64
Категория: Други
Прочетен: 3212245
Постинги: 1146
Коментари: 5991
Гласове: 19356
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031