Постинг
18.04.2010 04:14 -
Какво би направил (с оставащото ти време), ако утре... светът ти свърши
Автор: svoboda64
Категория: Други
Прочетен: 1993 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 18.04.2010 04:38
Прочетен: 1993 Коментари: 6 Гласове:
7
Последна промяна: 18.04.2010 04:38
Това не е апокалиптичен сценарий. Това е толкова човешко, тъй като "светът" на толкова много (всички и всеки) от нас може случайно да свърши... просто утре :)
Нищо извънредно няма да направя. Ще си бъда пак същата. Ще искам да бъда с тези, които са ми "дали" и "взели" най-много - моето семейство. Ще искам да ям и пия любимите си храни и напитки. Да слушам любимата си музика (тя и така си ми звучи в главата :) Не, определено няма да искам да чета. Но ще искам да "слушам" - като за последно - всичките и всякаквите звуци произвеждани тук (много съм чувствителна към звуци и вибрации, особено, но няма да се откажа да го изпитам за "последен" път :)
Всъщност, ако трябва да изпитваш живота за последно... ще го правиш в ежедневния му модус. Защото той те формира и е най-важният. Не, никакви пътешествия - винаги ще искам да съм си "у дома". Няма да искам екзотични "хора и храни" - това е разбиващо :) Можеш да го поемаш, когато си "млад и здрав" и се (пре)формираш :) Но... ако и когато си тръгваш от тук... трябва да си цялостен и себе си. Изпитал и доброто и злото. Заобиколен от тези, които (поне претендират, че) те обичат :)
Когато моментът дойде.. никой не знае (и слава богу!) , ще съм една галактика по-богата :) Ще пея и танцувам, както когато бях бременна с децата си :)
Ще си спомням за Париж, в който никога не съм била, освен насън. Но ще повтарям:
ВИНОТО НА ДЕНЯ
Виното на деня ме хваща
посред бял ден
в червената сряда
с път който се провижда татък
и със звънтене на вериги
моите вериги
съдините
на земята
се сриват
като къща
под стъпките
но аз се спирам
всеки път когато звъннат
върху зениците на камъните.
Автор: Андре Дю Бруше
За да измия "срама на раждането", пак "там" (това е малко по-сложно и няма да го обяснявам; иначе съм родена във Варна - "враната, която никога не си намери мястото в... (разпределението на "силите", новинаги крадеше "огледалата" :)
Конкретна Симфония 1964
Като във царството на сомнамбула в магазина:
сюнгери глетчери сапуни - до безкрая
колосани дантели щампосани коприни
нозете ми танцуват очите ми мечтаят.
Отблясъци подскачат по сребърни пързалки
над розови салами над шарени афиши
Под бяла риза дреме човекът-закачалка
главата си клатушка със гръд от тел въздишка.
Девойчета минават край стари грамофони
Пресрещат ме. Усмивка в очите им изгрява
А русите им къдри по рамото се гонят
А гладките им бузи от свян поруменяват
Чадърите изпълват със шушукане ушите
Поглеждат ме любовно прекрасни манекени
И весел вентилатор бръмчи като пчелите
догдето се объркат живот и сън на мене
Автор: Доминик Трифон (р. 1950)
Не, не мога да знам :) Но ще отнеса поезията със себе си. Защото това е най-краткият път да изразя себе си, дори и да не бъда разбран (а) :)))))
Нищо извънредно няма да направя. Ще си бъда пак същата. Ще искам да бъда с тези, които са ми "дали" и "взели" най-много - моето семейство. Ще искам да ям и пия любимите си храни и напитки. Да слушам любимата си музика (тя и така си ми звучи в главата :) Не, определено няма да искам да чета. Но ще искам да "слушам" - като за последно - всичките и всякаквите звуци произвеждани тук (много съм чувствителна към звуци и вибрации, особено, но няма да се откажа да го изпитам за "последен" път :)
Всъщност, ако трябва да изпитваш живота за последно... ще го правиш в ежедневния му модус. Защото той те формира и е най-важният. Не, никакви пътешествия - винаги ще искам да съм си "у дома". Няма да искам екзотични "хора и храни" - това е разбиващо :) Можеш да го поемаш, когато си "млад и здрав" и се (пре)формираш :) Но... ако и когато си тръгваш от тук... трябва да си цялостен и себе си. Изпитал и доброто и злото. Заобиколен от тези, които (поне претендират, че) те обичат :)
Когато моментът дойде.. никой не знае (и слава богу!) , ще съм една галактика по-богата :) Ще пея и танцувам, както когато бях бременна с децата си :)
Ще си спомням за Париж, в който никога не съм била, освен насън. Но ще повтарям:
ВИНОТО НА ДЕНЯ
Виното на деня ме хваща
посред бял ден
в червената сряда
с път който се провижда татък
и със звънтене на вериги
моите вериги
съдините
на земята
се сриват
като къща
под стъпките
но аз се спирам
всеки път когато звъннат
върху зениците на камъните.
Автор: Андре Дю Бруше
За да измия "срама на раждането", пак "там" (това е малко по-сложно и няма да го обяснявам; иначе съм родена във Варна - "враната, която никога не си намери мястото в... (разпределението на "силите", новинаги крадеше "огледалата" :)
Конкретна Симфония 1964
Като във царството на сомнамбула в магазина:
сюнгери глетчери сапуни - до безкрая
колосани дантели щампосани коприни
нозете ми танцуват очите ми мечтаят.
Отблясъци подскачат по сребърни пързалки
над розови салами над шарени афиши
Под бяла риза дреме човекът-закачалка
главата си клатушка със гръд от тел въздишка.
Девойчета минават край стари грамофони
Пресрещат ме. Усмивка в очите им изгрява
А русите им къдри по рамото се гонят
А гладките им бузи от свян поруменяват
Чадърите изпълват със шушукане ушите
Поглеждат ме любовно прекрасни манекени
И весел вентилатор бръмчи като пчелите
догдето се объркат живот и сън на мене
Автор: Доминик Трифон (р. 1950)
Не, не мога да знам :) Но ще отнеса поезията със себе си. Защото това е най-краткият път да изразя себе си, дори и да не бъда разбран (а) :)))))
нали затова идвам да ти чета "пътищата"!
цитирайБих се молил на Бог,паднал на колене,тъй както правоверен мюслюманин пада при Каабе в Мекка!Все пак на Него дължим животът си!Важно е,а мнозина го забравят!
Забравяме и да благодарим!А трябва!
цитирайЗабравяме и да благодарим!А трябва!
Може би... понякога :) По-често живееш живота си като насън или искаш да въплътиш сънищата си в живота. И това се случва... Понякога, макар всеки ден да дерзаеш... по разчоплянето на раните :)
Сега превеждам една "млада-стара" душа и това ми доставя такова голяма удоволствие :))))
Мда...
цитирайСега превеждам една "млада-стара" душа и това ми доставя такова голяма удоволствие :))))
Мда...
Това е нещо, което Вярващият прави всяка минута от живота си. Не ми е необходим Черният камък, за да го правя. Може би ми е необходимо другото, да го правя заедно с останалите, както мюсюлманите все още се събират, за да почетат заедността си. Ние тук, мислещите, сме прекомерно разделени в боричкащите се светове и не винаги се получава :)
И да, за всичко трябва да се благодари: и за доброто и за лошото. За възможността да разбираш и да (се) променяш. До последния си дъх :))))
цитирайИ да, за всичко трябва да се благодари: и за доброто и за лошото. За възможността да разбираш и да (се) променяш. До последния си дъх :))))
,,Ние сме прекомерно разделени в боричкащите се светове,,.Извини ме но моят и твоят свят не се боричкат..:)))То няма и как!Живеем в един и същи свят!
цитирай
6.
анонимен -
viagra online shop
07.07.2011 02:33
07.07.2011 02:33
Beneficial good thoughts on this site.I’d like to urge current trends in similar to like burger. Whatrrrs your opinion?
цитирайТърсене
Блогрол
1. Дневник
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer