Престанах да слушам новини и политически предавания. Не ми говорят много: освен за насъбраното недоволство и за непрекъснати предложения, кое от кое по-аутистични – в прекия (медицински) и в преносния (политически) смисъл.

Не, не ми е все едно. Преките виновници могат да бъдат показани и доказани. Някои и други чиновници (не приближените) – могат и да бъдат отстранени. Играта обаче остава същата: едни хора искат да разпределят (често към своите джобове, пък макар и чрез „държавната мандра”) онова, което „пчеличките” са насъбрали и скътали – дали чрез данъци, сиви, черна или всякаква там икономика. Проблемът е, че нито едните са заинтересовани да прекратят „събирането” на меда, нито другите – да им отнемат „производството” му. Няма да ме разберете. А и не искам J Всъщност, когато някой е разбрал и прозрял „игрите” и има шанса да ги спре – моментално е „спиран” - с по-тъпи средства, като „икономически импийчмънт”, или с по-хард – директно „отстрелване” (близо до или приравнено, ако не буквално с exitus letalis).

Това са модусите на играта. Актьорите са „заменияеми” – днес едни, утре други. Само ролите остават същите. Може би трябва да се „стреля” по ролята, но тогава – ШЪ трябва да се промени сценарият. Засега не виждам желаещи да го сторят J))))

Приятно пролетно почистване с благословията на „столичния кмет(ица)” J

За съжаление.
А констатациите до които стигаш се усещат и инстинктивно даже. Което пък води до дезинтеграция на обществото, за да се затвори порочния кръг.
Така спасението на давещите се ...
Поздрави!

Констатациите са ясни за всички мислещи или поне... смътно (интуитивно) доловящите. Проблемът е в числото на мислещите и нежелаещите да се пречупят.

Снощи заспах от преумора и не гледах филма на Анжел Вайда за Катин. Тази сутрин "будното ми съзнание" не си го спести. Но онова, което остана запечатано в "окото на образното ми съзнаие" беше,... натрошеният паметник ... който сестрата, отчаяно се опитваше да издигне (било в църквата или в гробищата) като доказателство, че не се отказва от паметта си... чрез образа и съдбата на брат си.

По някаквите си начини подобни "дела" текат и сега. На много по-фино, смътно доловимо и не толкова "нарушаващо" обявените политически (за човешки въобще и не знам:))) !) права. Чудовищно за чувстващите, абсурдно за мислещите... безперспекивно за... ориентираните към действието.

Не съм песимист, но съм ужасно уморена... от впечатления, опити (съвместно с други) за мелиорация и ... болезненото усещане за притъпяване на томаховката от .... безплодни удари, когато не си на "правата" (политическа) страна :)))))

А спасението... както са го замислили отдавна Апологетите е... винаги поединично! Мойсей умря с онези в Пустинята (фигуративно). Един друг, на който поне номинално в тези географски ширини повечето се кланят, умря сам на кръста... Твърдят, че някои си били взели урок от (исторически или митологично) станалото! Като редови учител... всеки ден наблюдавам как това не е така: т.е. как не се учи(м) от грешките си:)))

Та спасението... остава урок за осъзнаване, не за оцеляване :))))
Поздрави!