И точката е знак.
Тълкувана различно и превратно.
Уж пауза -въздух,
нявгаш е мираж,
най-пачето - забит в земята меч,
или пък простото: a rivederci.

Не страдам вече
Бивш, а и настоящ пунктуалист
аз точката особено я тача -
тя граница ми дава,
спасително въже,
с което
да опъвам обтегача
на застарелия ми лък:
да търся из колчана си
стрели
да стягам тетивата,
да мълча,
когато стрелям
и когато...
плача!

Svoboda64,

поздрави за стиха!

А по-важно според мен е човек да знае кога и къде да я постави.

Поздрави!