Тази история я гледах-слушах по Discovery или някакъв подобен канал. Съпругът ми беше зарязал телевизора да работи, а аз нещо си се занимавах с моите си работи... Но някак си, накъсаният разказ ми направи впечатление, и аз оставих всичко и се загледах в последните няколко части...

Историята е на един американец, медик по образование, от добро семейство и в просперираща младо-средна възраст с любяща съпруга, малки деца и ... гордост от избраното поприще: да помага на хората. Случва се така, че целият му свят изведнъж рухва при трудова злополука. Докато е на работа, пада по някакви стълби и се удря лошо гърба... до степен да започне да губи сила и да бъде... трудоустроен (т.е. изхвърлен). За да е картинката пълна: съпругата му също го напуска и ... гордият човек остава сам. С мъката си и с въпросите си. 

Както в много други подобни сценарии (но не и по нашите географски ширини), мъжът се обръща за спасение към... местната църква. Сближава се с пастора, който е активен член на църковна мрежа за подпомагане на страдащите хора от третия свят. Нашият герой изведнъж отново намира смисъл на живота си и решава да отиде доброволец... в някоя от пиратските държави. Той не мисли за пиратите или бандитите, а за хората, които са в нужда... и биха могли да се възползват от неговите умения. 

Разпродава всичко, събира пари за самолетен билет, получава референции от своя пастор за  местния пастор в далечната страна, към чиято църква ще бъде зачислен. Сбогува се с децата си, но се страхува, че ги изоставя, и затова решава да им каже, че има нужда от лечение... и когато се почувства добре, отново ще се върне при тях. 

Така окрилен се качва в самолета и... попада на спътница, която се оказва сляпа пророчица от въпросната страна, за където лети. Жената го кани да й отиде на гости, но мъжът е толкова устремен към мисията си, че отклонява поканата. Преди да се разделят, жената промълвява: "Ние скоро пак ще се срещнем...."

Мъжът чува думите, но ги оставя да минат покрай съзнананието му. От летището директно отива в църквата. Там разбира, че пасторът, който трябва да му е наставник и водач в местната ситуация, е пострадал при ремонта на църквата и няма да се появи в близките 2-3 месеца.... Координаторката е безапелационна и не откликва на положението на захвърления в неизвестното на мисията си американец...

Тук съдбата изиграва своята "предизвестена шега" и американецът се свързва (по неведоми пътища) със сляпата пророчица, с която се отправят на някакво пътешествие с кола. Придружава ги млад местен мъж. По време на пътуването... все още в голям град... местният младеж подхвърля на американеца, че не е много хубаво да бъде толкова "открит" и на всички да обяснява откъде е. "Тук има хора, които много ще се заинтересуват от това. И повярвай ми, не по най-добрия начин...." 

Не изминават и 300 метра, когато превозното им средство е заприщено от две други коли, хорта са извлачени навън... слупата пророчица успява да се измъкне (нейната роля така и се остава загадка в цялата галиматия). Американецът и местният са натикани в драга кола, нахлупени са им качулки на главите и са отведени... в сърцето на джунглата. Където започва разпит... кого познава, как познава и дали някой ще плати пари за него. Американецът се опитва да обясни, че е абсолютно невзрачен човек и никой не се интересува от него.... 

Минават дни в лишения и мъчения, които ще ви спестя. Стига се до обезглавяване на местния му спътник - в церемониална страхотия, насочена за сплашването на американеца. Човекът започва да се прежелва и да страда, че никой няма и да разбере за безвременната му кончина.... Единствената му разтуха е разговорите с "преводача" му Джоузеф... 

В един от тези разговори, американецът решава, че може да му повлияе, и му задава тъпия въпрос: "А децата знаят ли с какво се занимаваш?" (подразбирайки отвличането на хора, изтезанията, омъртвяванията). Благоразположеният дотогава месетн "преводач" рязко се врътва и си тръгва, хвърляйки в смут окаяника, който приема, че е направил погрешен ход....

В края на краищата... на 13-я ден от пленничеството, по най-тъмна доба, унасящият се в сън американец, хвърлян в дъното на една пещера, е събуден от "преводача", който му запушва устата и със знаци му показва, че не трябва да издава и звук. Мъжът е уплашен и невярващ. "Преводачът" започва да го дърпа към дъното/другия карай на пещерата. Мъжът се двоуми... ако тръгне да бяга към изхода, ще налети на заспалите главорези, ако продължи напред... вероятно го чака "друга смърт".... 

В този момент се оставя на Съдбата и последва черния мъж в посоката, в която той го води. След десетина минути излизат от другия край на пещерата. Най-после... но дали на свобода? Продължават да се придвижват през джунглата. Американецът е непохватен, вдига вного шум. Местният на няколко пъти го предупреждава... Въпреки това успяват да стигнат до брега на острова (всъщност отвличането е на някакъв осторв от островна държава). На брега ги чака лодка, управлявана от дъщерята на "преводача".   

На раздяла местният главорез се обръща на разваления си английски и казва на американеца: "Всъщност Бог е един и ние сме братя". Толкоз... Американецът се двоуми... пътят към бягството му е осигурен, но какво ще се случи с помагача му? Въпреки че е убеден, че човекът е наясно с риска, който поема, продължава да страда, докато местният не го бута в лодката и не я отталсав във водата...

Развръзката на тази история е щастлива. Американецът е приютен от семейството на главореза на друг остров и след възстановяването си се прибира в Америка. Но и до ден днешен основната му дилема е: 
- Ако бях на неговото място, сигурно и аз щях да рискувам живота си, за да го спася. Но не съм сигурен, че щях да рискувам и семейството си, което той направи....

Имаше и други неща в това филмче, които си заслужаваха размислите. Но за мен остана едното усещане: 
- Дори когато си най-безсилен имаш най-много сила... Силата да се свържеш с ближния си.... 

:)

Честно...

chara & haralanov,
Развеселихте ме, защото отново ме връщате там, където сме: в крайностите, които не могат да се сговорят и срещант ....
Мда... историята дори и заради тези отзиви си заслужава да се разказва ТУК :)

като синя каска - не е важна историята...
Извода!Там е истината!:))
Поздрави!:)))

Теб да те развълнува нещо американско?!?
Оказва се, че и те могат душа да не носят - не е било само лицемерие?
Разказ с много изводи....

Историята не е "американска", а само човешка. Разиграва се на едно общо земно кълбо, където границите са изкуствено поддържани, за да се запази икономическото и политическото статукво... с всички произтичащи от това "съпротиви" :)))))))
И да, изводите са много, но този път ги оставям всеки да си ги прави сам.
Поздрави!

Изводите са важни. Както и последващите действия!
Лек петъчен ден и приятни събота и неделя!